— Ерика Девънпорт е истинска загадка, Дездемона.
— И убийца ли?
— Не вярвам, въпреки че смъртта на Скепс й осигурява огромна власт. Според завещанието му, короната става нейна.
— Боже! Невероятна победа за една жена — възкликна Дездемона и погледна Кармайн с неподправена обич.
Беше чудесно да е независима жена, която не дава обяснения на никого; и тя бе такава жена, навлязла в трийсетте доста отдавна, и може би бе крайно време да избие желанието за независимост от главата си. Но нямаше и следа от съмнение, че животът с Кармайн, в самия център на огромно италианско-американско семейство е за предпочитане.
— Какво ще вечеряме? — попита той и му се прииска да е нещо от италианската кухня.
— Спагети с кюфтета а ла Емилия Делмонико.
Каква вечер само! Успя да гушне будния Джулиън, желанието му за вечеря се сбъдна, може би по-късно двамата с Дездемона щяха да направят братче или сестриче на малкия. На него му се струваше, че е прекалено скоро, въпреки че Дездемона не бе на същото мнение.
Той допи чашата си.
— Тогава да сядаме да вечеряме — рече. — Утре вечер има да се тъпчем с боклуци, от които ще ни призлее — най-различни видове раци, хайвер, сурово това, сурово онова. Доколкото разбрах, Майрън е наел готвач.
Кармайн бе единственият, който не очакваше с нетърпение партито на Майрън. След повишението на Ерика събитието стана строго официално, дали по прищявка на Майрън или на Ерика, никой не знаеше, но жените изпаднаха в истинска паника, тъй като нямаха представа какво да облекат.
София реши да не ходи, за огромно облекчение на баща си. Не каза каква е причината, но Дездемона предположи, че момичето се чувства някак незначително в присъствието на новото гадже на Майрън. След вечерята с тях тя се прибра ентусиазирана, непрекъснато повтаряше „Ерика това“, „Ерика онова“, но думите й не бяха от сърце. Патрицианската красота на жената, изтънчеността й, интелигентността и надменното самочувствие й бяха дошли твърде много. София бе усетила, че е получила шах и мах.
Тъй като заради ръста си Дездемона не можеше да си купи дрехи от който и да е магазин, дилемата какво да облече беше спестена на Кармайн; макар и неголям, в гардероба на съпругата му имаше дрехи за всякакви непредвидени обстоятелства. Каза й, че изглежда великолепно в бледосинята рокля, която бе избродирала сама, същата като на Одри Хепбърн във филма „Сабрина“. По времето, когато работеше в „Хъг“, Дездемона бе изкарвала огромни суми с бродерия, толкова изящна, че получаваше поръчки за изработка на дрехи за свещеници от римокатолическата църква. Кармайн с удоволствие забеляза, че роклята не я правеше да изглежда по-ниска. Сребърните й сандали, четирийсет и пети номер (добре че в Ню Йорк беше пълно с травестити!), бяха на осемсантиметров ток.
Първата двойка, които Кармайн и Дездемона срещнаха в асансьора, бяха Мосън Макинтош и ексцентричната му съпруга Анджела. Тя бе оставила съпруга си да се занимава с политиката на „Чъб“ и бе поела към други нива на съществуването — от йога до астрология. Партньорството им беше чудесно, защото макар Анджела да изглеждаше вятърничава, тя никога не забравяше име, лице или разговор. Много удобно качество за съпругата на ректора на „Чъб“! Кармайн отдавна бе престанал да се пита как така Майрън, роден на Западното крайбрежие, възпитан, завършил пак там, жител на Ел Ей, знаеше толкова много за порядките на Източното крайбрежие. Човек просто ги знаеше тези неща.
— Значи тази вечер ще се запознаем с новия шеф на „Корнукопия“ — започна М. М.
— Точно така — потвърди Кармайн и едва се сдържа да не сподели, че тя е сред заподозрените. Но М. М. сигурно вече се бе досетил.
— Скъпи, ние всъщност се познаваме с нея — обади се Анджела. — Не помниш ли? Бяхме на един благотворителен банкет преди четири месеца. Тя беше с Гъс Първи. Запомних я, защото е удивително красива — Водолей с изгряващ Скорпион, Юпитер в Козирог.
— Ох! — изпъшка М. М. и отстъпи, за да излязат дамите първи. — Изглеждаш великолепно, Дездемона.
Посрещнаха ги Майрън и Ерика. Домакинята беше в сребристосива тафта, гарнирана със сребрист воал, който превръщаше очите й в бледосиви, токчетата й бяха под пет сантиметра, забеляза Кармайн. Каквато и феминистка да бе — а тя със сигурност беше — начинът й на действие беше ненатрапчив и дискретен, тя никога не си позволяваше да унижи мъжа на каквото и да било ниво. Майрън толкова се гордееше с нея, нямаше търпение да я представи на всички важни личности и очевидно не се сещаше нито за миг, че тя е централният нападател в стремежа за власт. Какво ли щеше да се случи, когато двамата се сблъскаха в някоя заседателна зала, нещо, което неминуемо предстоеше? Или тя бе предвидила и подобен развой на събитията?