Майрън я представи на Дездемона, а Кармайн наблюдаваше. Тъй като трябваше да вдигне глава, за да погледне Дездемона в очите, тя видя лицето й отдолу, което съвсем не представяше гостенката в благоприятна светлина. Затова очите й потърсиха друго място и се спряха на пръстените на Дездемона.
— Прекрасни са — отбеляза тя и се насили да се усмихне.
Как би могла една неестествено висока жена да се чувства добре в кожата си на гротескно създание? Как бе възможно да носи обувки на ток? Кармайн Делмонико беше висок мъж, но тя стърчеше над главата му, а на него изобщо не му пукаше! Ерика просто не знаеше какво да мисли за тях.
— Диамантът е годежният ми пръстен — обясни Дездемона, — а сапфирът е за раждането на сина ни.
— Вие англичанка ли сте?
— Да, но напоследък се водя американска гражданка.
Дездемона се усмихна и се отдалечи. Събираха се все повече гости.
— Какво мислиш за снежната кралица? — попита Кармайн.
— Каква ти снежна кралица, любими! Снегът е мекичък, приятен. Ледена кралица.
— Правилно. Личи ли й възрастта?
— Според мен личи. Непоклатима е, нещо, което никой на двайсет или трийсет не може да постигне. Много скоро ще си направи лифтинг на лицето… бръчките от носа до ъгълчетата на устата са се врязали дълбоко.
— Способна ли е на убийство?
— На корпоративно, със сигурност. Както действат акулите. Ще те захапе, за да те разкъса на две, още преди да забележиш, че кръжи около теб. Само че няма начин да се заеме с физическо убийство. Освен, разбира се, ако нещо не я принуди да направи подобно нещо.
— Докато стоеше до нея, тя реши, че си някаква грешка на природата, а сега, въпреки че е в другия край, не може да откъсне очи от теб.
— Имам чувството, Кармайн, че се интересува повече от теб. Може би е възнамерявала да те прелъсти, но след като ме видя, надеждите й угаснаха. Тя не е в състояние да се справи с хора, които имат различен от нейния опит, а това е едно от най-големите й ограничения. За нея мъжете са просто жалки, несигурни създания, които не търпят някой да ги превъзхожда, дори от гледна точка на ръста, например. А сега вече не знае какво да мисли.
— Това го разбрах от изражението й, макар онази част за прелъстяването да ми е убягнала. Кажи какво означава това, гадателко.
— Че ти я привличаш, глупчо!
Приближи Дилия, искряща в розови набори; Кармайн остави съпругата и секретарката си да си говорят, за да пообиколи сред гостите. Всички поканени бяха дошли, поне така му се струваше.
Спря до господин Филип Смит, чиято съпруга бе някъде другаде.
— Откъде познавате Майрън, господин Смит? — попита той.
Котаракът веднага се прояви.
— Когато сме в обществото, можеш да ме наричаш Фил, Кармайн. Майрън е председател на нюйоркска банка, с която често работим, „Хардинг“. Изцяло търговска банка, няма депозитори както „Първа национална“.
Самодоволен изрод!
— Там ли се е запознал Майрън с доктор Девънпорт?
— Ерика, Кармайн, Ерика! Да, разбира се. Тя завежда правния отдел на „Корнукопия“ и поддържа връзка с банките.
— Кога са се запознали?
Смит сви рамене.
— Нямам представа. Питай ги тях. Всъщност, след като си чак толкова близък с Майрън, не мога да повярвам, че не знаеш. Да не би той да преувеличава, като твърди, че сте близки? Понякога е голям майтапчия.
— Попитай го него — отвърна с усмивка Кармайн.
И си го начукай, надут пуяко, помисли си, докато се отдалечаваше. А пък говориш като някое чучело.
След това се спря при доктор Полин Денби и изпълняващия длъжността декан на колеж „Данте“ доктор Маркъс Керуски. Двамата се тъпчеха с кошнички с раци и по лицата им бе изписано безмерно задоволство.
— Не сте ли в траур, доктор Денби? — попита Кармайн, все още жегнат от присмехулното поведение на Смит.
Тя изсумтя, без да се притесни.
— Облека ли се в черно, приличам на болна в последен стадий на цироза, капитане, така че отговорът на въпроса ви е „не“. Пък и умирах от нетърпение да се запозная с новия шеф на „Корнукопия“. Каква победа за жените!