— Така е, още повече че решението е било взето заради качествата й. Вие защо не се кандидатирате за декан на „Данте“? Това също ще бъде забележителна победа.
— От „Чъб“ по-скоро ще дадат поста на пришълец от Марс — стига да има пенис и да е бивш възпитаник на „Чъб“. Ще се пробвам в „Лизистрата“, когато го построят.
— Не е ли малко шантаво да се строи колеж единствено и само за жени, след като обвиняват мъжките колежи в дискриминация?
— Разбира се. Сигурна съм, че ще се допускат и мъже студенти. Истинската победа ще бъде, когато жени заемат административните постове. „Чъб“ ни дължи поне това — обясни доктор Денби.
— Ами ако съпругът ви не беше убит? Или по-точно казано, какво щеше да се случи, ако съпругът ви беше жив, когато завършеха „Лизистрата“? — попита Кармайн.
— Щях да кандидатствам за декан. Ако Джон откажеше да ме придружи, щях да се разведа с него. „Лизистрата“, както ме увериха, няма да държи на съпружеските двойки. Какви глупости!
— А вие какво мислите за отпадането на почитаните толкова дълго ценности и традиции, доктор Керуски?
Той се изчерви и смути.
— Ами… всъщност, капитане, това не е моя работа. Пък и нали говорим хипотетично.
Кармайн им се усмихна и продължи. Възможно ли бе тя да го е извършила? В мислите му се оформяше идея, но се налагаше да изчака до понеделник… А и тук не беше чак толкова скучно, настояваше жадният му за информация ум, докато той оглеждаше гостите. Добре че съпругата му умееше да се грижи сама за себе си и знаеше отлично причината, заради която бе дошъл. Мили боже, жена с каскет!
Следващата риба, която се улови в мрежата му — всъщност рибите бяха две, според запалената по астрологията съпруга на М. М., свързани, едната готова да поеме срещу течението, а другата в обратната посока. Декан Робърт и госпожа Нанси Хаймън. Тя бе очарователна жена на възрастта на декана. Децата им бяха пораснали и излетели от гнездото, което правеше живота им в „Парацелс“ съвършен.
— Надявам се да откриете кой е убил нещастното младо момче — започна госпожа Хаймън и отпи от чашата бяло вино. — Поканих родителите му на обяд — прекрасни хора! Какво да направи човек, за да притъпи болката им? Опитайте се да освободите тялото колкото е възможно по-бързо, капитане! А пък Боб изобщо не е на себе си. Как иначе? Просто не знам как се разчуват тези неща, но няма родител и студент в колежа, който да не знае за мечия капан. Боб се опитва да убеди родителите, че техните деца не ги грози опасност, а това му отнема толкова много време! Едва ли ще ни позволите да им кажем, че Еван е изнудвал някого.
Много интересно, откъде пък бяха научили този факт семейство Хаймън? От семейство Пю може би?
— За съжаление не мога, госпожо Хаймън — отвърна спокойно той. — Това се нарича скрито доказателство. Ако хората разберат, може да размъти водата.
Тя въздъхна.
— Да, разбирам. — След това се оживи. — Струва ми се, че имам информация, която може да ви е от полза.
— Каква? — попита предпазливо той, тъй като не бе сигурен какво е готова да направи тя, за да облекчи декан Хаймън от товара му.
— Случи се онзи следобед. Обикновено не съм… имам час по рисуване в институт „Тафт“. Само че преподавателят беше болен и отложиха часа. Закъснях за обяд, беше към един и петнайсет. Фоайето беше празно, но имаше един мъж в кафява униформа, който се качваше по стълбите към етажа на първокурсниците. Спомних си за него тази вечер, след като пристигнах тук, защото видях онази жена в кафявата рокля без ръкави и лъскавата шарена туника отдолу — видяхте ли я? Виждате ли я? Заради каскета е! Онзи носеше нещо на главата си, кафяво, кръгло — кафявият плат ми заприлича на калъф на инструмент. Беше много по-голям от каскета, въпреки това именно каскетът ме накара да си припомня. Ужасна е, нали? Как е възможно да си сложи каскет на официално събитие? Мъжът в кафяво беше препасал колан за инструменти и носеше куфарче като дърводелците, затова не се и замислих накъде е тръгнал.
Кармайн потисна обзелото го раздразнение и се наведе към Нанси Хаймън.
— Госпожо, разпитваха ви два пъти. И двата пъти ни уверявахте, че не е имало никакви хора и дори не сте споменали пред колегите, че сте била в колежа миналия понеделник!
— Боже! Моля ви, капитане, не ми се сърдете! Просто не помня, освен ако нещо не предизвика асоциация! Честна дума! Така е и с каскета. Толкова е грозен! И щом я видях… хоп! Имаше работник в кафяво с кафяв каскет. Той… току-що си спомних за него!