— Едър ли беше?
— Напротив, много дребен, също като дете. Слабичък… И накуцваше, но не помня с кой крак. Ако ботушите му бяха оставили черни стъпки по мраморния под, щях да го повикам да се върне и да му се скарам, но те не бяха от онези с противните гумени подметки, които направо побъркват Боб. След това отидох в стола и съвсем съм забравила за него.
— Видяхте ли лицето му?
— Не, единствено гърба му.
— Ами косата?
— Беше скрита под каскета.
— Ами ръцете? Бял ли беше или чернокож?
— Доколкото си спомням, беше с работни ръкавици.
Господи, този тип бил голяма работа! Ние си мислехме, че е избрал час, когато колежът е празен, а той е отишъл, когато студентите са обядвали. Всеки момент на някой от първокурсниците е можело да му хрумне да се качи в стаята си и да се натъкне на куцукащия дребен убиец. Кой би… му обърнал внимание? Никой не би погледнал един дърводелец, дори Еван Пю. Само че не се е случило. Убиецът е имал стопроцентова вяра в късмета си, очевидно доказана. Колко ли още изненади щеше да му поднесе приемът на Майрън? А и коя е жената с каскета, запита се Кармайн.
Гъс Първи, Уолъс Гриърсън и Фред Колинс се бяха дръпнали високомерно настрани, но Кармайн не се притесни да отиде при тях. Този път Дездемона беше с него и мъжете бяха така поразени, че не посмяха да мръднат. Тъй като този път Първи не можеше да разчита на Ерика, беше дошъл сам. Колинс бе решил да покаже двайсетгодишната си съпруга, Канди. Съпругата на Гриърсън, Маргарет, също висока жена, изглеждаше отегчена до смърт, но когато се появи семейство Делмонико, се усмихна доволно на Дездемона. Двете се отдръпнаха настрани и поведоха оживен разговор.
— Съпругата ви е дама от класа — обърна се Гриърсън към Кармайн. — Да не е била — а може все още да е — детектив?
— Не, работеше като болничен администратор, от новите, които не могат да кастрират и котка — обясни Кармайн. — Сега болниците се управляват като бизнес институции и обръщат повече внимание на счетоводните книги, отколкото на качеството на здравните грижи.
— Жалко. Здравето не е стока, а състояние.
— Трябва да ви включим в борда на директорите на болница „Чъб-Холоуман“.
— Нямам нищо против.
— Завиждам на жените, които си имат кариера — въздъхна Канди.
— Тогава измисли нещо, скъпа — подкани я мило Гриърсън.
— Нали имаш кариера — сопна се Колинс. — Ти си съпруга и майка.
Първи се изсмя.
— Просто не можеш да преживееш, че старата сива кобила те надбяга — изсмя се той. — Сивото много й отива на нашата Ерика. Горе главата, Фред! Може надбягването още да не е приключило.
— За мен приключи. За теб също. И за Фил. Само добрият стар Уолъс е още на трасето. Как иначе. Той ще оцелее — съскаше Колинс.
— Искате да кажете, че можете да се озовете на улицата ли? — попита Кармайн.
— Естествено — потвърди Първи.
— Сигурно сте останали шокирани — отбеляза Кармайн.
— Какво? — не разбра Колинс.
— Завещанието.
— Каква обида само! Отвратително — изсъска Колинс.
— Някой очакваше ли подобно развитие на нещата?
Отговори Гриърсън.
— Дори Фил Смит не е очаквал подобно нещо, а той беше най-близък с Дезмънд. Бих заподозрял, че завещанието е подправено, само че „Тумс, Хилиард, Спендър енд Хънтър“ са го изготвили и накарали Дезмънд да го подпише, а след това са го прибрали в сейф. Донесоха го в Холоуман като строго секретен документ, в куфарче, стегнато за китката на куриера, а Бърнард Спендър го отвори в наше присъствие. Не е подправено, сигурен съм. Надявах се в него да има някакво обяснение защо Дезмънд е избрал Ерика, но не се казва и дума. Няма никакви лични отклонения, няма дори бележки под черта. Само страница след страница с инструкции, така че Антъни Бера да не постигне нещо, ако реши да ни съди от името на Филомина.
— Май не мислите, че от доктор Девънпорт ще излезе добър шеф, господине?
— Според мен, ще съсипе „Корнукопия“. Затова ще я накарам да подпише, че ще предложи „Дормъс“ първо на мен, когато тръгнем да падаме — призна Гриърсън.
— Кои от вас знаеха, че доктор Девънпорт е била любовница на господин Скепс? — попита Кармайн.
Тази новина ги слиса; реакцията им бе неподправена. Нито един не бе имал представа. Ето че аз, Кармайн, интригантът, им пуснах мухата, която да отрови умовете им.
— Я стига! — възкликна подигравателно той. — Не може да не сте се чудили още от мига, в който научихте съдържанието на завещанието, дали между тях не е имало нещо.