— Аз лично искрено вярвах, че Дезмънд я е избрал заради уменията и знанията — призна Гриърсън. — Всъщност, не виждам по какъв начин любовните им отношения са променили това. Дезмънд не е от мъжете, които се поддават на чувства. Сбъркал е, когато е решил, че е забележително способна, но решението му не е взето, защото му е била любовница.
— Благодаря, господин Гриърсън. Всъщност, господин Скепс е прекратил връзката си с доктор Девънпорт преди четири месеца, а завещанието е изготвено два месеца по-късно. Каквито и чувства да е имал към нея, те в никакъв случай не са повлияли на решението му, както сам изтъкнахте. Онова, което ме впечатлява най-силно, е, че се противопоставяте на общото мнение, като твърдите, че доктор Девънпорт няма да се справи. Има ли причина да мислите така?
— Инстинкт — отвърна Уолъс Гриърсън. — Ерика е пълна с тайни и реди какви ли не лъжи. Вие сте умен човек, капитан Делмонико, а също и изключително опитен. Във всеки клас има по едно хлапе с почти отлични оценки, за което всички предполагат, че го очаква блестящо бъдеще. Но винаги има и едно хлапе, което е почти на върха, но не успява да го достигне, защото работата й — хайде да говорим за хлапето в женски род — защото работата не е самостоятелна, защото бяга от стандартното. И знаете ли какво? На двайсетата година от завършването се оказва, че тъкмо тя е направила блестяща кариера. Ерика е съвършеното дете с отличните оценки. Само че тя никога не е била на върха, освен на правния отдел, тя е устремена право напред и умът й е като сметачна машинка. Разчитала е изцяло на Дезмънд, ала той не го виждал. — Той се намръщи. — Инстинктът също ми казва, че по сърце тя не е ръководител на бизнес империя. Тя копнее за нещо друго, но за какво точно не мога да кажа.
— Инстинктът, господин Гриърсън е нещо чудесно — отбеляза напълно сериозно Кармайн и се отдалечи, без да изчака Дездемона.
Партитата, каза си той, могат да се окажат по-добър източник на информация, отколкото официалните разпити. Ако не беше това парти, жената в кафявия каскет нямаше да събуди спомена на госпожа Хаймън, а представителите на борда на „Корнукопия“ нямаше да посегнат към пиенето.
А пък домакинята ни сдава багажа, разбра той, когато тръгна към нея. Естествено, че сдава багажа, тъй като не е почитателка на партитата. Докато Майрън, чедо на Западното крайбрежие, е влюбен в тях — не, кажи го по друг начин, Кармайн! Той трябва да е непрекъснато заобиколен от блясък и суматоха, от красиви хора, от дрънчене на благороден метал и скъпоценни камъни, да чува разговорите на хора, които сключват най-различни сделки. Партитата са само една страна от всичко това. Не по-малко важно е да се обядва в „Поло Лаундж“ и да се вечеря в най-модерния за седмицата ресторант. Когато Майрън ни идва на гости, имам чувството, че търси покаяние. Не, евреите не търсят покаяние. Той е като онези, които се самобичуват, преди да се гмурнат в леденостудена вода. Ние сме камшикът, с който Майрън се самобичува, за да може след това да се наслади на прелестите на своя свят. Защо обичам този човек? Защото е истински джентълмен, защото е истински баща на София, защото е мил и благороден, и невероятно готин. Единственото, което ми къса сърцето, е опасението, че го чакат доста неприятни изненади на влакчето на любовта. Първо Сандра, сега Ерика. Не умее да избира този човек.
— Писна ли ви? — попита той домакинята, когато стигна до нея.
Тя го погледна стреснато.
— Толкова ли личи?
— Не бих казал. Само че вие не умеете да водите небрежни разговори и нямате мотивация да придобиете подобно умение.
— Да не би да намеквате, че трябва да потърся мотивация?
— Зависи. Ако имате сериозни намерения към Майрън, тогава се налага. Той живее в света на незначителните небрежни разговори, на намеците и лицемерието. Къде се запознахте?
— В Ню Йорк, на събрание на борда на „Хардинг“, банка „Хардинг“. Майрън ми се стори изключително привлекателен.
— Както и на половината от останалите жени на този свят. Сигурно вече ви е казал, че е женен за бившата ми съпруга.
— Да, каза ми. Признавам, че не мога да разбера как е възможно и двамата да харесате една и съща жена.
— Мислите така, защото нямате представа каква беше Сандра на двайсет! Нещо подобно на вас, но без ума. Тя притежаваше очарователна закачливост, която изпълваше всеки мъж с желанието да я закриля непрекъснато. София много прилича на нея, но интелигентността й служи като маска.