— Още по-добре, ако питате мен. Ненавиждам глупавите жени — заяви наперено Ерика.
— Глупостта не означава, че жената е неприятна.
— За мен означава!
— Значи се радвате, че София е умна.
— Да. Тя не презира лицето си, но няма да позволи то да реши съдбата й.
— Приемате красотата на София по същия начин, по който приемате вашата — като средство, ако сте притисната в ъгъла, в останалите случаи като най-обикновена досадна даденост. София е различна. За нея лицето й е част от онова, което се крие в главата. Не дели нещата.
— Винаги успявате да ме засечете! — сопна се тя, обърна се и забеляза двама закъснели. — Филомина, Тони!
Кармайн се дръпна на място, откъдето можеше да наблюдава как Ерика отвежда Филомина Скепс и Антъни Бера, за да ги представи на Майрън, който както обикновено бе очарован да се запознае с нови лица и ги посрещна ентусиазирано, сякаш бяха първите, а не последните гости.
Филомина, реши Кармайн, беше поне пет години по-млада от Ерика, истинска ледена кралица, но добре прикрита. Също като Дилия, тя беше облечена с вталена рокля с розови волани, но приликите свършваха тук. На Кармайн може и да беше казала, че Скепс бил стиснат, но носеше удивителни розови диаманти. Двамата с Бера изглеждаха съвършената двойка.
Филомина и Ерика си казаха нещо, след това Майрън отведе Бера настрани, за да го запознае с кмета, а двете жени продължиха разговора си. Държаха се любезно, усмивките им бяха искрени, но Кармайн усети, че всъщност си разменят съвсем не приятелски приказки. Гостенката отказа шампанско, но прие чаша чилийско червено вино; Ерика пърхаше около бившата съпруга на Дезмънд Скепс като нервна булка около недоволна свекърва. Раци? Не? Хапки с пилешко? Не? Чудесен местен пастет? О, добре!
Най-сетне Бера се откъсна от Майрън и спаси Филомина, намери маса, настани я, донесе й чаша чилийско вино, а след това отрупана с хапки чиния, от която да си избере. Накрая се изправи зад нея и проследи с поглед Ерика Девънпорт. Тук ставаше нещо, но Кармайн не беше сигурен какво точно. Приближи се Фил Смит със съпругата си, която — Боже господи! — поздрави Филомина гордо, без изобщо да се смущава от кафявия си каскет.
Смит не се застоя дълго. На съпругата му, горката женица, не й беше никак приятно да я мъкне напред-назад и се опита да остане, но той я дръпна настрани, сякаш се страхуваше, че тя може да изтърси нещо неподходящо. Щом забеляза сродна душа по отношение на модата, Дилия я изтегли изпод носа на съпруга й и двете най-зле облечени жени на партито се отдалечиха заедно. Гъс Първи и Фред Колинс бяха следващите, които се приближиха да поздравят новодошлите, Колинс беше без Канди. Антъни Бера им кимна вдървено, след това се заслуша в онова, което казваше Филомина. Когато Колинс, толкова пиян, че се олюляваше, започна да надига глас, той застана бързо пред стола на дамата си и очевидно помоли Първи да го разкара. Първи го послуша, но след минута Филомина нареди на адвоката да я остави на мира. Той възропта, но тя вирна брадичка толкова властно, че Кармайн остана силно заинтригуван. Бера прехапа устни и се отдалечи, а тя остана сама. С кого ли искаше да се види?
В този миг Майрън отиде при нея и по този начин съвършеният домакин развали плановете й. Кармайн така и не разбра как тя успя да се отърве от него, но го направи толкова умело, че той се усмихна като омагьосан и се отдалечи. Филомина Скепс отново остана сама.
Още няколко души се приближиха до нея и тя ги отпрати със същия чар, който бе използвала, за да се отърве от Майрън — доктор Полин Денби (много интересно!), Мосън и Анджела Макинтош. Кармайн се прокрадна към тях, обзет от съжаление, че помещението започва да се опразва, защото така нямаше да успее да чуе какво казва Филомина Скепс.
Най-сетне се приближи и който трябваше; езикът на тялото бе повече от красноречив. Ерика Девънпорт.
Мина сервитьор; Филомина го спря и малката масичка беше почистена веднага. Ерика приседна върху нея и се извърна така, че да е срещу бившата съпруга на Скепс, която също се изви настрани. Разочарованият Кармайн наблюдаваше профилите на двете жени, но не можеше да види израженията им.
Докато траеше разговорът, нещо като че ли отблъскваше хората и неколцината, отправили се към масата им, бързо се отдръпнаха. Вероятно новината, че Ерика е получила настойничеството, се бе разпространила сред гостите и никой не искаше да се превърне в първопричината, съсипала примирието. Отстрани изглеждаше така, сякаш се водеха преговори и това разреши загадката защо Филомина Скепс бе дошла на партито. Неутрална територия. Къде другаде можеше да постави условията си, без да бъде притисната от сянката на „Корнукопия“. Може би в Орлиънс? Само че Ерика никога не би отишла там.