Цветът се оттече от лицето й и то прежълтя като стар пергамент. Жената се олюля, след това се стегна и изпъна гръб.
— Възмутително — прошепна тя. — Ще оспорвам заповедта ви.
— Може, разбира се, но ще бъде след като сме претърсили. Имате ли къде да отидете, доктор Денби?
— В малката стая за почивка. Искам си цигарите, запалката, листата, книгата и химикалката.
— Стига преди това да ни позволите да ги проверим.
— Свине! — сопна се тя и цветът й се върна в миг.
След като прегледаха обстойна вещите й, я придружиха до стаята за почивка и оставиха едно от ченгетата да я наблюдава, докато Кармайн, Кори и Ейб се заеха с кабинета й.
Отвориха всяка книга, преровиха листата й, което бе тежка задача. Почукаха по стените на библиотеката, а Ейб, който притежаваше инстинкт за скрити врати, провери всеки сантиметър от тъмната ламперия, потропа по дървения под, внимателно заслушан да долови разликата в звука, ако някъде имаше скривалище. Нищо не откриха и два часа по-късно Кармайн заяви, че било чисто.
— Въпреки това тя крие нещо — настоя той и влезе в апартамента на декана, — следователно трябва да е тук.
В килера за вещи към спалнята откриха малка електрическа шевна машина.
— Топло — усмихна се Кармайн. — Къде е кошницата с шевните материали?
Колко бе полезно да имаш съпруга, която бродира.
Само че в кошницата не откриха нищо: скроена блуза, все още незашита, пола с плохи. Очевидно доктор Денби обичаше да шие и сама си майстореше дрехите.
Ейб откри шкаф в кухнята, който се отваряше с пружина при натиск с ръка, отпусната с цяла длан на вратичката. Вътре бе скрита дебела извита тръба и широк сифон, уплътнен с кълчища.
— „Данте“ е достатъчно стар и сигурно са сменяли тръбите — предположи Ейб. — Едва ли тази тръба е свързана с престъпленията по някакъв начин.
Кори извади фотоапарат и започна да прави снимки, а Кармайн доведе доктор Маркъс Керуски.
— Вие ще ни бъдете свидетел, господине — обясни му той.
— Но аз не знам нищо за тази работа! — възропта Керуски.
— Това е най-важното. Ще ни гледате как вадим онова, което е скрито в тайния шкаф.
В извивката на тръбата откриха черна кесия и направиха снимки. Както беше с ръкавици, Кармайн я извади и я постави на плота, където фотоапаратът засне ръбчетата, които стърчаха, преди той да разхлаби връвта и с едно рязко движение да я обърне наопаки. Ейб и Кори пристъпиха напред, в случай че нещо от съдържанието се търкулнеше настрани, но подобна опасност нямаше, дори макарата от шевната машина остана там, където падна. Синята светкавица проблесна отново, докато Кармайн вадеше съдържанието на кесията.
— Ако открием нейни отпечатъци, с нея е свършено — ухили се Кори.
— Ще има — заяви преспокойно Кармайн. — Върви донеси плик за доказателства, Кори.
В кесията откриха кутийка с жасминовия чай на доктор Денби, купена от любимия му магазин, навита на руло розова хартия с черен надпис, буквите в стил ар нуво, ролка прозрачна тъкан, същата, от която се правеха пакетчетата за чай, тънки конци, на края на които имаше етикетчета от същата марка чай, а също и стъклено шишенце с калиев цианид, все още с етикета на производителя.
— Да не сте казали и дума, доктор Керуски — нареди Кармайн и го изпрати навън. — Ако защитата се опита да твърди, че доказателствата са били подхвърлени от полицията в Холоуман, ще ви призовем за свидетел, в противен случай името ви няма да се споменава.
— Тя сама е правила торбички за чай и хартиени опаковки, в които да ги слага — изтъкна потресеният Кори. — Откъде, за бога, е намерила розовата хартия и прозрачната тъкан? Ами откъде са конците с етикетите накрая?
— От снабдителя — посочи Ейб. — На етикета пише, че е в Куинс.
— Че откъде другаде? Ейб, разбери от снабдителя дали е взела тези неща без да се крие, или ги е задигнала. Обзалагам се, че са откраднати. Едва ли е трудно, просто е трябвало да отиде до Куинс късно през нощта. Не вярвам там да пази повече от един пазач. С цианида й е било много по-трудно.
— Тя е изобретателна и съобразителна жена — каза Ейб. — Химическа лаборатория?
— Няма начин! Цианидът е включен в регистъра с отровите на всички лаборатории, затова се държи в сейф, много добре знаеш — възрази Кармайн.
— Хм! — изсумтя Кори. — Смотаните учени са си смотани, Кармайн. Обикалят в състояние на унес, оставят вратата на сейфа отворена, сигурно там прибират и заешкото краче, което им носи щастие, да не би някой да го омърля.