— Това са тъпи предразсъдъци! Познавам учени, на които умът им е като бръснач! — заяви Ейб.
Колко са щастливи, помисли си Кармайн, слушат само с едно ухо. Току-що разрешихме нов случай и ни остават само десет неразрешени.
Освен това не можеше да не признае пред себе си, че също е доволен. Ами Дъг Туейтис? Той пък щеше да е на върха на щастието! Как щеше да натрие носа на престъпничката!
Видя я отново едва когато влезе в стаята за разпити, късно следобед.
— Запозната ли сте с конституционните си права? — попита той.
— Напълно. — Изглеждаше спокойна и бе много добре облечена; една от трите жени от полицията бе намерила дрехите, които задържаната бе поискала, и ги беше донесла заедно с гримовете й. И така, великолепната й червеникаворуса коса бе бухнала, жълтите лъвски очи бяха подчертани с аркансил и молив. Роклята й бе дълбоко изрязана, а чудесният й червеникавокафяв оттенък нямаше нужда от никакви бижута. Кармайн знаеше, че тя е фригидна, защото сама го беше признала, ала нито един мъж не би повярвал на това твърдение, ако я погледнеше в този момент.
— Искате ли да присъства адвокат? — попита той и даде знак на жената полицай да премести стола си в далечния ъгъл.
— Още не — отвърна тя, след това посочи ядосано ченгето. — Трябва ли нещастното момиче да виси тук? Предпочитам да разговарям с вас насаме.
— Съжалявам, госпожо, но тя остава. Ще ни наблюдава, за да е сигурна, че няма да направя нещо неприлично.
— Вие сте истинска загадка, капитане. В един момент речта ви е наситена с разговорни думи и фрази, в следващия говорите като добре образован човек.
— Разговорните думи и фрази са чудесни, доктор Денби! Те доказват, че английският е жив език и непрекъснато се развива напред. — Седна и включи касетофона, и обясни какви са обстоятелствата.
— Открихме скривалището ви в таен шкаф в кухнята на апартамента на декана, доктор Денби.
Жълтите очи се ококориха.
— Скривалище? Таен шкаф? Нищо не знам.
— Отпечатъците ви твърдят друго, госпожо. Ясно се виждат по хартията, също така и върху тръбата и вратата. Спипахме ви, доктор Денби — заяви Кармайн.
Тя не престана да се бори, но смени тактиката.
— След като чуят разказа ми, капитане, едва ли ще се намерят съдебни заседатели, които да ме осъдят.
— Искате процес и съдебни заседатели? Това означава да пледирате за невинност, но вие вече признахте. Признанието означава, че ще ви съдят без съдебни заседатели.
— Не съм признала, че съм извършила убийство! Действах при самозащита.
Кармайн се приведе напред.
— Доктор Денби, това е предумишлено убийство! Внимателно обмислено и извършено. Предварителното обмисляне изключва самозащитата.
— Глупости! — изсумтя презрително тя, отчаяна от недосетливостта му. — Страхът за живота, господине, предизвиква различни реакции, защото и хората са различни. Ако бях домакиня, която съпругът й пребива, щях да използвам или чук, или сатър. Само че аз съм преподавател в университет „Чъб“, а съпругът ми, който не спираше да ме тормози, беше декан в същия университет. Аз, разбира се, се надявах участието ми в смъртта му да не бъде открито, но самият факт, че ме разкрихте, не означава, че съм студенокръвна убийца. Всеки ден се страхувах за живота си, защото бях единственият човек, който знаеше за сексуалните приключения на Джон. Истината е, че исках да продължа да живея, капитане, но съпругът ми имаше намерение да сложи край на живота ми! Онова, което ви разказах след смъртта му, е вярно, но то едва се докосна до трупаните години наред гнусни подробности и шестте — точно така, цели шест! — опита, които съпругът ми направи да ме убие. Катастрофа, нещастен случай по време на ски, три опита да бъда отровена и злополука с огнестрелно оръжие, докато бяхме в Мейн. Джон умираше да стреля по безпомощните сърни, а след това да ги яде!
Кармайн я наблюдаваше като омагьосан и благодареше на Господа, че убийците с толкова много ум в главата не са много, нито пък са толкова красиви. Трийсет и две годишната жена беше в разцвета на силите и хубостта си.
— Предполагам, че не можете да представите доказателство за опитите за покушение срещу вас — каза той.
— Но пък имам свидетели — заяви спокойно тя.
— Кое ви накара да се опитате да спасите живота си с цианид в пакетче чай? — попита Кармайн.