— Цианидът. Намерих го на полицата в общата стая на първокурсниците. Бях отишла да потърся там книга, която едно момче взе, а не беше редно! Не ме беше попитал, разбира се, но аз го заподозрях, защото малцина от техния випуск се интересуват от Рилке. Взех, разбира се, цианида — прекалено опасен е! След това ми хрумна, че съм открила съвършения начин да премахна Джон завинаги от живота си, стига да открия начин да му го дам, без да застрашавам живота на друг човек. Така се сетих за жасминовия чай и тъпите му понеделнишки срещи. След това — тя сви рамене — беше съвсем лесно. Магазинът се намираше в Манхатън, но чаят се опаковаше в Куинс.
— Не ми казахте нищо съществено срещу декана, доктор Денби — прекъсна я Кармайн.
— Тук ли? Точно сега? Защо да си правя труда? Ще се защитавам в съда. Господин Антъни Бера ще поеме случая ми — заяви лъвицата и облиза устни. — Повече няма да кажа нищо, преди господин Бера да пристигне. Според мен, постъпвам изключително почтено, като… като ви уведомявам за намеренията си. Вече знаете как ще пледирам и каква ще бъде защитата ми.
Кармайн спря касетофона.
— Благодаря ви за откровеността, доктор Денби, но ви предупреждавам, че прокурорът ще докаже предумишленото убийство и ще настоява за максимална присъда.
— Има ли някакъв шанс да се измъкне? — попита той Силвестри няколко минути по-късно. — Невероятно умна жена е.
— Зависи как Бера ще подбере съдебните заседатели — отсъди Силвестри и прехвърли пурата от единия край на устата в другия. — Ще настоява делото да се гледа под чужда юрисдикция и ако удовлетворят искането му, нещата остават в ръцете на боговете. Винаги е трудно да се постигне максимална присъда, когато обвиняемата е красавица. Човек си казва, че жените съдебни заседатели ще се настроят враждебно, но не се получава, а пък мъжете стават като памук. Така че да, Кармайн, може и да се окажеш прав. — По котешкото му лице се изписа задоволство, въпреки неясния изход от делото на Полин Денби. — Питай ме дали ми пука. Никак даже. Важното е, че убийството на декан Денби е разкрито.
— Едва ли другите десет случая ще са толкова лесни.
— Все още ли поддържаш идеята за един убиец?
— Повече от всякога. Другояче не бих могъл да си обясня съвпаденията, шефе — изтъкна Кармайн. Намръщи се. — Дяволите да я вземат тази жена! Така ме замота с глупостите за самозащита, че не й зададох единствения въпрос, който ме интересуваше.
— Върви тогава да я попиташ.
— Докато Бера е там ли? Той ще я посъветва да не отговаря.
— Изслушването за пускане под гаранция е след час, капитане, така че доктор Денби не може да ви отдели много време — рече Бера на следващата сутрин.
— Известно ми е, господин адвокат. — Кармайн седна и включи касетофона. — Как сте, доктор Денби?
— Благодаря, добре — отвърна тя, без да има представа, че съдия Туейтис, който щеше да председателства изслушването, я смята за способна на всичко.
— Има един въпрос, на който ви моля да отговорите, госпожо. Той не се отнася конкретно за вашия случай, нито за защитата ви, но е много важен за разследването на други десет убийства.
— Клиентката ми не е извършила убийство — заяви Бера.
— Десет убийства — настоя Кармайн и преглътна раздразнението си.
— Задайте въпроса си, капитан Делмонико — подкани го Бера.
— Имаше ли някаква причина да решите да запазите своя живот, като сложите край на живота на съпруга си точно в понеделник, трети април?
Наклонил глава на една страна, Бера се замисли над последствията, докато Полин Денби стоеше изпънала гръб, без да откъсва поглед от лицето му.
— Доктор Денби е имала причина — отговори Бера.
Вбесеният Кармайн поклати глава.
— Не искам такъв отговор — надигна глас той. — Искам подробности.
— Няма да ги научите, капитане.
— Ще опитам отново. Независимо каква е била причината, доктор Денби, имаше ли някаква връзка с… да кажем, слух, че може да има и други смъртни случаи?
— Стига простотии — обади се възмутено Бера.
— Имаше ли нещо общо решението ви с някаква идея или дочута информация, че в този ден ще умрат и други? Просто съвпадение ли е, че решението ви да действате в понеделник, на трети април, е взето, без да знаете, че в същия ден са извършени или ще се извършат още единайсет други убийства в Холоуман?
— Аха! — възкликна тя, без да обръща внимание на гневния поглед на Бера. — Сега вече ви разбрах! Причината, поради която избрах този ден, капитане, ще бъде посочена в съда, но тя няма абсолютно нищо общо с десетте… извинете, единайсетте убийства. Чисто съвпадение е.