— Благодаря, Патси — въздъхна Кармайн. — Трябва да познаваме този човек. Искам да кажа, че сме го виждали няколко пъти, може дори да сме го разпитвали. Той е дребен, непривлекателен, но не съм сигурен за възрастта му.
— Отиваме в „Корнукопия“ — предложи Ейб — и започваме със секретаря на доктор Девънпорт.
— Това пък откъде ти хрумна? — попита Кори, без да крие завистта и разочарованието си. Той не спираше да мисли за мястото на лейтенант, което щеше да освободи Лари Пизано.
— Помня секретаря — рече Ейб. — Връзва се.
— Когато каза, че не си сигурен за възрастта му, Кармайн — попита Дилия, — имаше предвид, че е млад, много млад или не чак толкова?
— Не, Дилия, имах предвид, че може да е млад, на средна възраст или възрастен.
— Ами работата му? — продължи да пита тя, тъй като не беше тук, когато вилнееше Призрака.
— При сексуалните убийци това е истинска загадка, но в този случай бих казал, че по-скоро е свикнал да изпълнява заповеди, а не да ги дава. В противен случай виртуозът нямаше да успее да му промие мозъка.
— Интересен избор на фраза — намеси се Патси. — Има нещо общо с идеологическата фразеология, поне според мен.
— Промиването на мозъка ли? Не забравяй, че ФБР разследва шпионаж — напомни му Кармайн. — Сериозно, мисля, че изразът може да бъде отнесен към всеки разговор, който навлиза дълбоко в психиката.
— Особено — добави Ейб — ако вече има известна склонност.
Върнаха се в „Корнукопия“ и започнаха с Ричард Оукс, секретаря на доктор Ерика Девънпорт, председател на борда, а вече и изпълнителен директор на „Корнукопия Сентръл“. Тя се разбесня, но нямаше как да попречи на Ейб и Кори да подложат младия мъж на изтезания в продължения на два часа. Когато той най-сетне излезе, беше разплакан, целият трепереше и личеше, че главата му ще се пръсне от болка, затова шефката го качи в една линейка и го изпрати в болница „Чъб-Холоуман“.
— Ще ви съдя за тази работа! — изкрещя тя на Кармайн.
— Глупости — сряза я презрително той. — Просто младежът е нервен като кобила на стартовата линия. Който и да го беше разпитвал за предполагаемо престъпление, той щеше да реагира по същия начин. За мен важното е, че не е виновен за убийството на Толано.
— На какво основание решихте да го заподозрете? — попита тя, разтреперана от гняв.
— Не е ваша работа, доктор Девънпорт, но мога да ви кажа, че ще разпитвам и други мъже, както от „Корнукопия“, така и от други места около Холоуман, включително и „Чъб“.
Тя изквича от възмущение, врътна се и потъна в кабинета си.
Хм, помисли си Кармайн. Сега вече разбирам защо Уолъс Гриърсън мисли, че тя ще потопи кораба „Корнукопия“.
Сякаш решен да реагира по коренно различен начин от Ричард Оукс, Майкъл Доналд Сайкс започна разпита весело, с апломб и отлично настроение. Беше убеден, че никой не би могъл да го заподозре в сексуално престъпление, и създаде много неприятности на Ейб и Кори, като се опита да ги разпитва.
— Май сте ме набройкали — заяви сериозно той, — само защото в мазето нямам макет на Гетисбърг. Как е възможно аз, един американец, да предпочета Аустерлиц? И какво, питате вие, е Маренго, да не би да е рецепта за пиле? Наполеон Бонапарт, господа, е военен гений, който слага и Шърман, и Грант, и Лий в джоба си! Той е с италианска кръв, не е французин и в него се е проявил за пореден път доказаният италиански гений.
— Млъкнете, господин Сайкс — нареди Кори.
— Да, господин Сайкс, млъкнете — повтори Ейб.
Той, разбира се, не млъкна. Накрая го изгониха и той се шмугна нанякъде, доволен от себе си. Когато се натъкна на Кармайн, спря.
— Има един от счетоводството, когото трябва на всяка цена да разпитате — ухили се той. — Беше изключително ободряващо! А като си помисля, че се появихте тук преди около седмица и аз толкова се уплаших. Само че дотук! Стига! Вашите предани последователи са джентълмени, които приеха, че имам основание да омаловажавам генералите от Гражданската война. Много любезни господа!
— Кой в счетоводството? — попита остро Кармайн.
— Май не му знам името, но няма как да го сбъркате капитане. Сигурно е към метър и петдесет, много слаб и куца — обясни господин Сайкс.