Выбрать главу

Кармайн въздъхна.

— Не е възможно той да е инсталирал мечия капан в дрешника на Еван Пю — заяви той. — Знам, че силата невинаги отговаря на ръста или мускулите, но този тип е дребосък, който едва ли тежи повече от четирийсет килограма. Прав съм, нали?

— Да — потвърди Патси и пристъпи напред, за да започне аутопсията. Не всеки ден попадаше на подобно тяло.

Значи, мислеше си Кармайн, след като остави патолога да се заеме с работата си, на свобода е изключително изобретателен хитрец, който е в състояние да се представи като Джошуа Бътлър и да разпали такъв огън у Джошуа Бътлър, че да го накара да извърши убийство.

Патси му звънна след пет минути.

— Кармайн, смъртта наистина е настъпила, след като е приел цианид, но според мен, не става въпрос за убийство. В устата му открих капсула от много фина пластмаса, парченцата са полепнали по зъбите. Самоубил се е.

— Така може — отвърна Кармайн. Не беше изненадан. — Също като доктор Гьобелс, само че нашият човек не е имал деца.

— Давай малко по-весело! — обади се Дилия в опит да го разведри. — Поне разнищваш случаите. И случаят на Бианка Толано вече е ясен.

— Хм! — изръмжа Кармайн. — Това доказва, че ако преобърнеш достатъчно камъни, ще откриеш нещо гнусно. Вече имаме истински отговори на четири от въпросите.

— Прибирай се — нареди строго Дилия. — Имаш нужда от доза Джулиън.

Дозата Джулиън наистина помогна, но след това Майрън съсипа доброто му настроение, тъй като пристигна ядосан и наежен, готов за скандал. Кармайн го погледна и избухна в смях.

— Майрън, дребосъко! — прегърна го той през раменете и насила го въведе в къщата. — Приличаш на малка хрътка, която се зъби на немска овчарка!

Майрън се цупи още няколко секунди, после се предаде.

— Добре поне, че ме нарече хрътка — отбеляза той. — Трябва да съм ти благодарен, че не ме смяташ за чихуахуа.

— Така си е — отвърна Кармайн и изви очи към Дездемона, — не си от джавкащите досадници. От друга страна, не си достатъчно голям, за да те нарека ловна хрътка, въпреки че притежаваш доста от качествата на породата. Ела да пийнем по чаша и ще ми разкажеш какво те измъчва.

— Притеснява ме това, че не оставяш Ерика на мира! Защо си се заял с нея?

— Не съм се заял с нея, Майрън. — Аман от жени! — помисли си той. Защо винаги се опитваха да омотаят с приказки добродушните, доверчиви идиоти и да ги накарат да се бият заради тях? — Не може хем тортата да е цяла, хем тя да си е хапнала доволно. „Корнукопия“ е потънала в проблеми, а в момента тя е баш шефът, или по-точно казано, шефката. Ако Ерика не може да търпи, когато й припари под краката, по-добре да се откаже от поста.

От лошото настроение на Майрън не остана и следа; той не можеше да се сърди дълго на любимия си приятел, особено пък когато беше в неизгодно положение.

— О, Кармайн — въздъхна жално, — как се озовах между чука и наковалнята? Обичам момичето и не ми е никак приятно, че е притисната в ъгъла, но тя ме накара да й обещая, че ще те накарам да я оставиш на мира. — Не можа да скрие безпомощността си. — Само че не мога да те накарам, нали? Ти не си немска овчарка, ти си булдог.

— Как стана така, че разговорът се завъртя около кучетата? — Кармайн му подаде чаша скоч. — Да ти е хрумвало, че Ерика е ужасена да оглави „Корнукопия“? Не е очаквала подобно развитие на нещата и според мен се страхува, че няма да е на ниво.

Майрън отпи голяма глътка скоч. Кармайн винаги имаше качествен алкохол, макар в дома му да не се пиеше много.

— Така си е — призна той.

— На теб ще ти повярва, затова й кажи да се успокои. От богатия си опит в бизнеса мога да твърдя, че и корпорации, и правителства притежават умението да се управляват сами. Проблемите започват, когато хората се намесват, това ти е ясно, нали? „Корнукопия“ съществува от много години, и то без проблем. От нея се иска просто да запази досегашното положение.

— Ти май ще я управляваш по-добре от всички нас — отбеляза Майрън.

— Аз? Няма начин! Според момичето, което обичаш, аз съм прекалено любопитен. И е права. През всичкото време ще се ровя в неща, които не ми влизат в работата.

— Ще вечеряш ли с нас, Майрън? — попита Дездемона. — Опекла съм ребърца и има повече от достатъчно.