Жена му се сгуши до него и го погали по бузата.
— Не говориш сериозно, Кармайн. Това ще ти донесе доживотна присъда без право на помилване. Пък и сигурен ли си, че това е бил убиецът?
— Дребен тип, който накуцва? Няма кой друг да е. Но защо София? Нарочно я е избрал — набелязал я е в училище, измислил е всичко, дори най-незначителните подробности. Утре е трябвало да открият тялото й в хранилището зад кабинета по физика, може би пребита до смърт, ако е блъскал по вратата с бейзболна бухалка. Съвсем нелош план. Само че не е предполагал, че София ще прояви присъствие на духа, вместо да се предаде на паниката.
— Явно е наследила твоите инстинкти, любими. Всяка друга жертва би помислила, че е заключена по погрешка, докато София веднага е усетила, че е в опасност. Затова се е замислила как да избяга, вместо да чака някой да я пусне.
Той се насили да се усмихне.
— Изобретателна е, нали?
— Много. Няма защо да се притесняваш, че София ще бъде една от жертвите на живота — успокои го Дездемона. — Тя е в състояние да изцеди живота като лимон.
Той се изправи и се почувства като старец.
— Тази вечер няма да правим братче или сестриче на Джулиън, Дездемона.
— Значи утре вечер — отвърна ведро тя. — Сега предлагам да нарушим правилата и да пийнем по едно преди лягане. Утре мога да измъкна София от училище, но на теб не мога да ти помогна. Затова татенцето получава коняче.
— Налага се да пратя ченге в „Дормър“, за да наглежда дъщеря ми — рече той, пое широката чаша и я затопли в дланите си. — Ще наблюдава тайно, но се налага да уведомя Сет Гейлорд, за да не би дежурният сержант да прати някой дъртак. Утре те моля да поговориш със София и да я убедиш да не споменава за случилото се пред никого, дори пред Майрън.
Дездемона примигна учудено.
— Дори пред Майрън ли?
— Напоследък не можем да сме сигурни, че ще си държи езика зад зъбите, защото нямаме представа доколко е дискретна възлюбената му. Предупреди София да не остава сама нито след училище, нито по друго време. Да се движи с големи групи и да си тръгва от училище с останалите. А пък проклетият червен мерцедес, дето й го подари Майрън, отива право в гаража! Да кара таратайката на майка ми.
Дездемона потръпна.
— Същата работа като Призрака — отбеляза тя.
— Именно. Затова съм убеден, че най-доброто ни оръжие е находчивостта на София. Ако говориш с нея открито и не я лъжеш, тя ще се съгласи.
Новината за София се отрази най-зле на Джон Силвестри, чиято дъщеря Мария бе жестоко пребита преди няколко години. Отмъщението бе насочено срещу Силвестри, който го прие много болезнено. Наистина Мария оздравя, омъжи се щастливо и продължи живота си; престъпникът получи трийсет години затвор, двайсет от които без право на помилване. Кармайн знаеше всичко това, затова му разказа насаме за нападението над София, и Силвестри се разплака, а на тази слабост не бе нужно да стават свидетели останалите от управлението.
— Ужасно, просто ужасно! — промълви комисарят, докато бършеше лицето си. — Трябва да заловим мръсника, Кармайн. Само кажи какво ти трябва и ще ти го осигуря. Това красиво дете!
— Знам, че не изглежда така — поде Кармайн и седна, — но ми се струва, че сме му подпалили огън под краката. Минаха девет дни от дванайсетте убийства и успяхме да разнищим някои — Джими Картрайт, декан Денби, Бианка Толано — и решихме, че тримата чернокожи са убити по поръчка. Има и тринайсета смърт — самоубийството на убиеца на Бианка Толано.
— Впечатляващо постижение — кимна Силвестри, възвърнал самообладанието си. — Сега накъде?
— Питър Нортън, банкерът, който е изпил стрихнина в портокаловия сок. Мъчителна смърт.
— Същата работа е и с цианид — изтъкна Силвестри.
— Да, но цианидът действа по-бързо. Щом кислородът в кръвния хемоглобин изчезне, настъпва смърт. А пък при стрихнина, Джон, са необходими двайсет-трийсет минути, в зависимост от дозата. Нортън е получил огромна доза, но е изпил само половината. Не е умрял веднага. Повръщал е, изпуснал се е, имал е силни конвулсии — не знам доколко е бил в съзнание, но съпругата и двете му деца са били свидетели на агонията му. Просто отвратително.
— Да не би да казваш, че убиецът е искал да стане така?
— Не знам. Може и така да е — отвърна Кармайн с известна изненада.