— Обичам английския ти навик да завършваш всяко изречение с въпрос — усмихна се Кармайн. — Да, Дилия, разбирам те.
— Тогава, стига да нямаш нищо против, бих искала в свободното си време да открия колко такива събития са били проведени в Холоуман през последните шест месеца.
— Само шест месеца ли?
— Мисля, че да. Ако е минало повече време, убиецът надали е щял да предприеме каквото и да било. Случило се е нещо, което в дадения момент не е представлявало заплаха, но на трети април вече е било. Ако успея да открия къде са се засекли жертвите, тогава ще имаме едната половина от уравнението.
— Дилия, това е огромна задача — предупреди я Кармайн. — Рано или късно щеше да се наложи да го направим, но смятах Кори и Ейб да се заемат, защото са набрали инерция с разследването.
— Разбирам съображенията ти и в никакъв случай няма да твърдя, че идеята е моя — отвърна тя с достойнство.
— Дилия, хич не се цупи! — вдигна глава той. — Нямам никакво намерение да ти открадна славата, честна дума!
Тя веднага омекна.
— Знам, Кармайн, скъпи. Но кажи, може ли да се заема?
Той поклати глава и призна поражението си.
— Няма да ме послушаш, ако ти откажа. Така че, действай.
Тя грейна и скочи от стола.
— Благодаря ти, много ти благодаря! Вече съм направила протокол — избъбри тя, докато отстъпваше към вратата. — Имам намерение първо да открия кои са били събитията и къде са се провели. След като набележа едно или повече подходящи, минавам на втора фаза.
— Чао, Дилия!
Вдигна поглед към часовника и видя, че е станало почти обяд. Посегна към телефона и след като сбърка няколко пъти, най-сетне се свърза със специален агент Тед Кели от ФБР.
— Обядва ли? — попита Кармайн.
— Не още.
— Ще те чакам в „Малволио“ след петнайсет минути.
Въпреки че на Кели се налагаше да дойде с кола и да си намери къде да паркира около управлението, той вече се бе настанил в едно сепаре, когато Кармайн влезе в заведението.
— Мога да се закълна, че всички знаят кой съм — поде агентът, когато Кармайн се отпусна срещу него, — а досега нито едно ченге не ме е погледнало.
Кармайн се намръщи.
— Подушили са те, Тед. Ти какво очакваш в градче като Холоуман? Целият отдел знае, че в града се мотае един гигант от ФБР. — Той прегледа менюто, все едно не знаеше какво ще поръча. — Специална салата „Луиджи“ и дресинг „Таузънд Айлъндс“. Така довечера няма да ми се налага да се тъпча със зеленчуци.
Мърли, сервитьорката, наля кафе в чашите им и зачака поръчките. Кели си избра сандвич с печено говеждо, след това се облегна назад с въздишка.
— Оказа се прав за „Малволио“ — призна той. — Най-хубавото в този противен град.
Каза го напълно сериозно и искрено. Гневът на Кармайн пламна при тази проява на невъзпитание. Спокойно, Кармайн, нито дума!
— Как върви търсенето на неуловимия Одисей?
— В задънена улица съм. Разкажи ми за Джошуа Бътлър.
Кармайн го погледна изненадано.
— Тед, нали ти изпратих доклад, но щом искаш да ти докладвам устно, дадено. Той е изнасилил и убил Бианка Толано, след това е сдъвкал капсула цианид, за да не бъде арестуван. В престъплението няма спонтанност, Бътлър е извършил всичко като по учебник.
Агентът на ФБР изсумтя презрително.
— Стига глупости, Делмонико! Искам другите подробности. — Ухили се. — Едно птиченце ми каза, че топките му били като фъстъци.
— Кое е това птиченце? — попита Кармайн и погледна Кели, въпреки че пред очите му се бе спуснала червена пелена.
— Хич не питай — отвърна самодоволно Кели.
— Не се ебавай с мен, федерален путьо!
Агентът на ФБР остана с отворена уста. След това възмущението потисна удивлението и той се стегна.
— Думи, които ще доведат до бой — рече, без да се шегува.
— Тогава да излезем навън.
В заведението се беше възцарила гробна тишина. Луиджи щракна с пръсти на Мърли и Мини, които се шмугнаха зад барплота, а трийсетте ченгета зяпаха двамата мъже като омагьосани.
— Ти сериозно ли? Сериозно ли говориш?
— Писна ми един федерален да ме прекарва! — Ушите на Кармайн бучаха и той изръмжа: — Да излезем навън.