— Вземи си думите обратно! Ако се сбием, ще се чуе от Портланд в Орегон до Портланд в Мейн!
— Продължаваш да ми се правиш на умник, путьо от големия град, дето се мислиш за всезнайко! Препикаваш града ми, значи препикаваш управлението ми… Майната ти!
— Излизаме навън — нареди Кели и се изправи.
Всичко стана за съвсем кратко време. Двамата мъже се наежиха, стиснали юмруци, и Кели замахна, но не успя да удари противника си. В следващия миг се озова проснат на земята и се питаше дали ще успее да си поеме отново дъх. Виждаше единствено лепналите се на прозорците на „Малволио“ полицаи и протегнатата надолу ръка на Кармайн.
— Дори не видях кога замахна — призна той, след като си пое дъх и се опита да надвие болката. — Само че не съм съгласен да ме наричаш путьо. Забрави за обяда.
— Отказваш да се храниш с мен, след като те тръшнах на земята, защото те е страх какво ще се чуе ли? — подхвърли вече по-бодро Кармайн. — Крайно време е всички като теб да разберат, че трябва да престанат да се бъзикат с местните.
Влязоха отново и седнаха.
— Благодаря ти, че не нанесе видими поражения — рече нацупеният Кели.
— А, просто не можех да достигна до лицето ти, затова се прицелих някъде в средата — обясни Кармайн, доволен от постигнатата победа. — Казвай сега кой ти пошушна за тестисите на Джошуа Бътлър?
— Ланселот Стърлинг, шеф на отдела на Бътлър.
— На това му се казва чудесен шеф! Напомни ми да не си подавам документите за работа в „Корнукопия“. И защо не искаше да ми кажеш?
— Няма причина, честна дума! Бях… просто се правех на хитрец. Не съм и предполагал, че ще се застъпиш за лайно като Джошуа Бътлър.
Бе ред на Кармайн да ахне.
— За бога, Кели, много си тъп! Истина е, че ненавиждам клюките сред силите на реда, както и това всеки да крие нещо от другите и да се прави на важен, като твърди, че еди-що си било секретно, но не те проснах на земята заради Джошуа Бътлър. Направих го за свое удовлетворение и се почувствах добре! Нещо като парти за чай, организирано за един човек.
Кели не можеше да повярва. Кармайн вече се питаше дали има представа защо е бил боят.
— Просто шикалкавиш — заяви той. — Ти защитаваше Джошуа Бътлър, Делмонико.
— Ако това бъде записано в доклада, който смяташ да пуснеш до Дж. Едгар или на когото там се отчитате, може и да избегнеш порицанието, но за мое щастие думата ми е достатъчна на шефа. — Кармайн отмести празната купа. — Страхотна салата. Мили боже, Кели, не си хапнал нищичко! Да не би коремчето да те боли?
— Самодоволен дръвник — изръмжа федералният.
Кармайн се разсмя.
— След като така или иначе ще ми режат главата, може ли да ми дадеш досието, което ФБР има за Ерика Девънпорт?
Тед Кели го погледна с подозрение, но след като размисли, сви рамене.
— Защо не. Тя е от твоите заподозрени за смъртта на Дезмънд Скепс и за мен не е проблем. Колкото повече ръце се хванат на помпите, толкова по-добре.
— След като знаеш за помпите, значи си наясно, че най-добрата помпа е уплашеният човек, хукнал с ведрото вода — отвърна Кармайн.
— Ще ти пратя папката — обеща Кели и поглади корема си.
— Я кажи — заговори небрежно Кармайн, — ти имаш ли информатори от „Корнукопия“ — може би трябва да кажа клюкари — които да са ти споменавали за опита за покушение срещу дъщеря ми?
Кели го зяпна.
— Н-не — заекна той.
— Дори Ерика Девънпорт ли?
— Не. — Кели бе възвърнал самообладанието си и изглеждаше изключително загрижен. — Господи! Кога се е случило?
— Няма значение — сряза го Кармайн. — Мога да се погрижа за София, но по-важното е, че и тя умее да се грижи за себе си. Добре. Значи не се е разчуло, а от теб дума не трябва да излезе, ясно ли е? Попитах те, защото трябваше да знам, а ти си единственият в „Корнукопия“, на чиято дискретност мога да разчитам. Не предавай доверието ми, Кели.
Гигантът бе прекалено заинтригуван, за да се обиди.
— Опитали са да я сплашат ли?
— Така мисля, но не ми се вярва онзи тип само да се е перчел. Предполагам, че е искал да намеря дъщеря си мъртва, и ако тя беше най-обикновено дете, навярно това и щеше да се случи. За мое и негово щастие, тя съвсем не е обикновено дете. Избягала е. Научих едва след като всичко беше приключило.
— Тя сигурно е рухнала!
— Кой? София ли? Не! Един ден няма да ходи на училище, но според нас със съпругата ми, няма да останат психологически белези. Много помага, когато успееш сам да се измъкнеш. Тя се чувства победителка, не жертва.