Кармайн отново се върна към детството й и се наруга, задето бе пропуснал някои от изявленията. Въпреки това не успя да намери нищо важно. Беше повече от сигурно, че Девънпорт никога не е бил Давенски. Провери отново информацията от всички училища, в които тя бе учила, но и там не откри нищо. Ами тайнственият любовник през последната година в гимназията? Размести листата. След това се сети за Дилия и я повика.
— Ти имаш орлов поглед, когато става въпрос за информация — каза й и подаде сведенията за годините, когато Ерика бе живяла у семейство Шокрос. — Виж дали ще успееш да откриеш нещо за Русия или за руския език.
Тя се зае веднага, а Кармайн се опита да подреди мислите си. От ФБР знаеха, че е учила руски, и това със сигурност я поставяше на челно място на списъка със заподозрени за Одисей. Защо тогава не му бяха казали?
— Защото — измърмори на глас в празната стая, — ти си едно провинциално нищожество, тъпо селско ченге в град някъде на майната си, пълен с ексцентрици! Следващия път ще му строша на онзи путьо главата, дори за целта да се наложи да си отгледам крила!
— Недей така — сряза го Дилия, когато се върна, — не бъди несправедлив, Кармайн. Човекът ти даде досието.
— Явно е решил, че съм прекалено тъп и не мога да чета.
— Грешката е негова, нали? — Тя поразтреби бюрото му, седна на плота и му подаде листата. — Споменава се нещо, единствено от — тя се изкиска — млекаря. Личи си, че е кръгъл глупак, а сигурно и сам си забелязал, че страшно си е падал по Ерика. Докато говори за гаджетата й — за момент ще се отклоня, за да подчертая, че твърденията му са неоснователни, защото никой не е добавил нова информация по този въпрос. Защо всъщност заличават някои думи или фрази? Всеки ще се сети какво означават!
— Давай нататък, Дилия!
— А, да, разбира се. Едно от гаджетата й дрънкало нещо неразбираемо и тя също дрънкала в отговор. Цитирам: „Дрънкотеше с нея бързо-бързо, все едно беше с приятелчетата си“. Това може да означава, че е говорил много бързо, но в такъв случай тя е разбирала какво й е казвал, след като му е отговаряла.
— Гадже руснак през 1944? Виж ти! Емигрант ли е бил?
— Може. От всичко, което видях и научих за доктор Девънпорт, тя си пада по тайнствеността. Разговор на чужд език е типично в неин стил.
— Според млекаря, той е имал приятели.
— Това не е необичайно, Кармайн. Емигрантите, които не знаят добре езика, се държат заедно. Къде се развива действието?
— В покрайнините на Бостън.
— Значи е имало работа.
— През 1944-а ли? Колкото искаш.
Добре, значи е знаела руски, реши Кармайн и се върна към годините, които тя бе прекарала в „Смит“. Парите от Шокрос й дошли добре. Програмите за обучение на разменни начала все още не са функционирали, но студентите са били поощрявани да обогатят както опита, така и знанията си, като учат другаде в продължение на два семестъра, есенен и пролетен, през първата си година. През 1947-а двайсетгодишната Ерика пожелала да замине за лондонската школа по икономика, стига двата семестъра да й бъдат признати. И така, тя заминала за Лондон. Успехите и ученолюбието й в лондонския институт не се променили; докато останалите студенти се опитвали да си намерят място в непознатата страна и да привикнат с манталитета и навиците на англичаните, Ерика Девънпорт се вписала в новата среда без всякакво усилие. Успяла да си създаде нови приятели, ходела на партита, дори имала няколко любовни връзки с мъже, за които се смятало, че са недосегаеми.
След като приключила обучението си там, през лятото на 1948-а тя обиколила стария континент — в паспорта й имало печати от Франция, Холандия, Скандинавските страни, Испания, Португалия, Италия и Гърция. Пътувала с втора класа, без придружители и обяснявала на всички любопитни, че самотата се отразява добре на душата й. Когато се връщала в Лондон между пътуванията, тя внасяла колорит в кръговете, в които се движела в института, и показвала снимки. Някой отбелязал, че природата била прекрасна, но нямало никакви хора.
— Нямам желание да снимам хората, сякаш са някакви грешки на природата! — отговорила тя раздразнено. — Ако дрехите им ни се струват странни, за тях те са напълно нормални.
— Тогава защо не им платиш, за да ги снимаш? — подхвърлил друг от компанията. — Ти си богата американка, можеш да си позволиш да отделиш по един долар.
— Какво? Да ги накарам да се принизят до нашето ниво ли? Та това е отвратително!