Виж ти, виж ти! Кармайн докосна листа, сякаш написаното на него бе чисто злато. Едно време си проявявала страст, Ерика! Силна, дълбоко вкоренена страст. Също така и идеали.
Дипломата по право от „Харвард“ и докторатът от „Чъб“ не й дали нищо ново; единственото, което му се стори интересно през следващите двайсет години от живота й, бе колко инертно бяха преминали. След тримесечното миткане из Европа тя никога не се бе върнала на стария континент и това бе наистина странно. Според неговите наблюдения, хората винаги се опитваха да преживеят отново радостите и вълненията от младостта, най-вече пътуванията в Европа. Тя не беше ходила в Западна Германия, беше стояла далече от Кипър и Триест; беше се качила на ферибота от Бриндизи до Патрас и не беше влизала в Югославия. Толкова ли е било зле положението с визите през 1948-а, преди началото на студената война?
— Дилия? — изрева той. — Отивам в „Корнукопия“.
— Добре ли говорите руски? — попита той направо доктор Ерика Девънпорт. — Руското гадже помогна ли ви да си оправите граматиката?
— Виждам, че се врете навсякъде! — засече го тя и потропна със златната химикалка по плота на бюрото.
— Едва ли е тайна. Пише го в досието, което имате във ФБР.
— Това означава ли, че от ФБР вече не ме подозират в шпионаж? — попита спокойно Ерика.
— ФБР си е ФБР, те си имат свои закони. За мен все още сте под подозрение — отвърна Кармайн.
— Признавам, че като тийнейджърка имах гадже руснак, освен това уча езици много лесно. Един преподавател от „Смит“ ми предложи курс по руска граматика и литература, беше много доволен, че поне един студент се интересува. Освен това ми минаваше през главата да постъпя на работа в Държавния департамент като дипломат. Сега доволен ли сте?
— Това знаят ли го във ФБР?
— Умният капитан Делмонико! Много добре знаете, че не съм споменала и дума за гаджето, но ето че вие сте научили. Очевидно някой във ФБР се е изпуснал.
— Голяма организация. Съответно и възможността нещо да изтече оттам е по-голяма. — Той наклони глава на една страна и впи поглед в нея. — Какво стана със страстта?
— Моля?
— Страстта. На двайсет сте били пълна с идеи и страст.
Усмивката й бе подигравателна.
— Няма такова нещо.
— Напротив, има и няма да успеете да ме убедите в обратното. Стремежът ви да проявите уважение към хората е прогарял ума ви като нажежен остен. Искали сте да промените света. Вместо това сте се присъединили към него.
Тя пребледня.
— Мисля… — заговори бавно, — мисля, че открих нови отдушници за страстта си, ако по този начин наричате младежките мечти. Разбрах, че жените не са в състояние да променят света, защото силата е все още у мъжете. Те я налагат както физически, така и психически. На първо място стоят важните неща, капитане. Трябва да се сдобием с власт, това беше основната ни цел по онова време.
— Ние? Нашата?
— Многобройната армия жени.
— Нокс е бил женомразец и мръсник.
— Помислете обаче каква власт е упражнявал. След това кажете дали съм женският му еквивалент. Не можете. Дъртаците могат да дефлорират младите момичета безнаказано, когато контролират и насочват мислите на другите.
— Имате ли някаква връзка с доктор Полин Денби и феминистките?
— Не.
— А Филомина Скепс има ли?
Тя се разсмя.
— Не.
Кармайн се изправи.
— Искам да се срещна с доктор Дънкан Макдугъл.
— Защо? За да го обработите, както направихте със секретаря ми ли?
— Не мисля. Той е директор на „Корнукопия Рисърч“.
— Добре. Отново опираме до властта. По-нисшестоящите могат да бъдат мачкани, докато шефовете са недосегаеми. — Тя взе една папка. — Покажете си рогата — въздъхна отегчено тя. — Между другото, той сам определя срещите си.
Най-трудното в разговора с доктор Дънкан Макдугъл не бе нежеланието му да сътрудничи, а онова, което казваше. Кармайн разбра какво го очаква още на паркинга, където се разбраха да се срещнат. Наблюдаваше слабия, жилав, дребен мъж да върви към него, загледан към комините, щръкнали от ширналия се покрив като на хангар, след това затича ужасен.
— Ей, човече, онуй блъвна бе! — извика той и побутна Кармайн също като учител, който подканя мързелив ученик.
Поне Кармайн реши, че е казал така. Щом влязоха, директорът изрева нещо по телефона, след това въздъхна облекчено.
— Онуй не требва да бълва бе — обясни и на Кармайн.