— Горката Ерика Девънпорт! — рече неочаквано тя.
— А?
— Ум, красота и завидна банкова сметка, а пък животът й е съвсем празен.
— Тя не мисли така — ухили се Кармайн. — Всъщност, днес следобед ми изнесе лекция, че властта била изворът на нейното съществуване.
— Брей! Властта над какво? Над работата на хората? Над живота на хората? Това е най-обикновена илюзия със същата тежест като пешките по шахматната дъска. Само едно нещо ти осигурява истинска власт — загубата на личната свобода. Ужасно е да знаеш, че ако документите ти не са подпечатани или не си там, където трябва, ще бъдеш изправен до стената и разстрелян, ще бъдеш изпратен в концентрационен лагер без каквото и да било обяснение, без възможност да се явиш на съд, че мястото, на което човек живее, работи и дори местата, на които ходи на почивка, се решават от безлики същества, които не се интересуват от теб. Властта превръща човешките същества в зверове — това можеш да кажеш на безценната си доктор Девънпорт следващия път, когато я видиш!
Дори да искаше да каже още нещо по въпроса, не успя. Дездемона се озова по гръб на пода в трапезарията, а над нея блестяха огнени очи.
— Кармайн! Не можеш! Ами ако София…
— Разполагаш с десет секунди да се качиш в спалнята.
— Докъде може да стигне дългата ръка на съвпаденията? — обърна се Кармайн към Ейб и Кори рано на следващата сутрин.
Нито един от двамата нямаше представа за какво говори шефът им, но не посмяха да си признаят. Да не би да ги подлагаше на някакъв изпит?
Кори преглътна.
— Какво искаш да кажеш, шефе?
— Трети април. Смъртта на Джими Картрайт е била най-обикновено съвпадение. Твърди се, че и смъртта на декан Денби е съвпадение. Възможно ли е и смъртта на дебелия банкер да се окаже съвпадение?
— Не е ли малко множко? — подхвърли Кори, облекчен, че е попитал за какво става въпрос. Никога не се знаеше накъде са се залутали мислите на Кармайн. Снощи Кори се бе скарал жестоко с Морийн и едва не се стигна до бой, но поне се изясниха и тази сутрин имаше чувството, че натякванията и мрънкането й най-сетне ще спрат. Сутринта тя му се усмихна, направи му закуска и не каза и дума за повишението.
— Защо ти хрумна това, Кармайн? — попита Ейб.
— Заради възможността. Прекалено удобно е. Бих посветил още време на госпожа Нортън, но я вижте датата. Трети април! Как е възможно да е тя?
— Случило ли се е нещо важно на тази дата? — учуди се Кори. — Понеделник. Първият работен ден от месеца, а пък месецът е последният на финансовата година…
— Голямо разочарование, защото денят на шегата е бил в събота — ухили се Ейб. — Тази година нямаше шегички и закачки.
— Така и не се разбра откъде е — стрихнинът — продължи Кармайн.
— Вярно — потвърдиха двамата в един глас.
— Да погледнем на нещата от друг ъгъл, въпреки че ще изглежда доста страховито.
Кармайн не обичаше да използва черна дъска, но понякога се налагаше да записва някои неща и тогава дъската му вършеше работа.
— Има лека смърт и мъчителна смърт. — Прокара черта през средата и оформи две колони. — В леката смърт можем да включим Биатрис Егмонт, Кати Картрайт и тримата чернокожи. Наричам смъртта им лека, защото нито един от тях не я е очаквал и до един са умрели бързо. Добре, пет леки смърти.
Прехвърли се на лявата половина от дъската.
— В мъчителната смърт можем да включим декан Денби, но всъщност не му е мястото тук, защото не е част от схемата. Значи остават пет случая на мъчителна смърт: Питър Нортън, Диди Хол, Бианка Толано, Еван Пю и Дезмънд Скепс. Ще ги запиша обаче във възходящ ред. Коя е била най-лесната смърт?
— На Питър Нортън — отвърна Кори. Леле, днес сякаш му бяха пораснали крила!
— Защо?
— Защото по всяка вероятност е изгубил съзнание в мига, в който са започнали конвулсиите. Наистина не можем да сме сигурни, че е станало така, но се обзалагам, че Патрик ще потвърди, че общите конвулсии прекъсват нервните пътища.
— Съгласен съм, Кори. Значи записваме Питър Нортън като най-лекия от мъчителните случаи. Кой е следващият в зловещия каталог?