— Няма нови убийства — отбеляза Кори.
— И оттук накъде? — попита Ейб.
— Вие, момчета, се заемете с Питър Нортън — разпореди се Кармайн. — Аз обаче не мога да повярвам в тази глупост, че убиецът се е възползвал от появилата се възможност. Госпожа Нортън сигурно е имала намерение да убие съпруга си и е била манипулирана да извърши деянието на трети април. Ако е виновна, тогава все отнякъде е взела стрихнина и може би това е връзката с нашия виртуоз. Искам и двамата да разровите скритото минало на госпожа Нортън. Любовник? Едва ли е имала, но трябва да сме сигурни. Имала ли е дългове? Скъпоценности? Кожи? Дрехи? Комар? Отегчена ли е била от живота си като съпруга на дребен банкер? Тя е закръглена, но пък е много привлекателна. Повдигнете всеки камък, момчета. Искам да знам къде му е мястото на това убийство.
Така му остана достатъчно време да обядва с Майрън в „Малволио“. Приятелят му имаше изтерзан вид.
— Да не би тя да те притиска прекалено много? — попита Кармайн и се настани в сепарето, а усмивката му замаскира неудобния въпрос.
— Не чак толкова, откакто й казах да пусне кораба „Корнукопия“ по вятъра. Трябваше сам да се сетя.
— Ти си върхът. — Кармайн се обърна към сервитьорката. — За мен салата от маруля, домати, краставици и целина с дресинг от зехтин и оцет, Мини, а крекерите в отделна чиния. — Погледна подозрително към Майрън. — И какъв точно е проблемът?
Мини ги остави, а Майрън сви рамене.
— За теб, Кармайн, е просто ужасно. Защо пропусна дресинг „Таузънд Айлъндс“. Какво стана с рулцата? Къде е маслото?
— Ако беше вечерял у нас, Майрън, щеше да знаеш. — Кармайн отпи от черното кафе без захар. — Жена ми се превърна в една от най-добрите готвачки в света, така че аз трябва или да ям заешка трева на обяд, или изобщо да не ям. В противен случай ще се надуя като човечето от „Мишлен“.
— Господи! Как върви с убийствата?
— Напредваме. Какво ти е казвала Ерика за детството и младежките си години?
— Повече, отколкото на Дезмънд Скепс. Пред изпълнителните директори на „Корнукопия“ е раздула разни измислици, за да се защити, но на мен ми каза истината, когато я попитах. Децата са преживели депресията много трудно, Кармайн.
— Знам, нали и аз съм я преживял. Баща ми извади късмет. Запази си работата, но заплатата му трябваше да се разпредели в цялото семейство. Ийст Холоуман беше от първите области, в които положението започна да се оправя, така че през 1935-а беше вече що-годе добре. Гимназия „Сейнт Бърнард“ беше почти празна. Учителите ни разполагаха с предостатъчно време за всеки от нас.
— Аз пък дори не я усетих — призна Майрън. — Филмовата индустрия процъфтяваше, също и татко.
— Беше шантаво десетилетие. — Кармайн похапваше от салатата така, сякаш му беше приятно. — Кажи, Майрън, как Ерика е станала човекът, който е сега?
— Нямам представа, а тя не говори по този въпрос.
— Да е споменавала какво е правила в Европа, докато е пътувала през лятото на 1948-а?
— Дори не знаех, че е ходила в Европа, чувал съм само за Лондон.
— Пишеше го в досието й във ФБР и може да е от значение.
— Няма да ти стана шпионин, Кармайн.
— Не те и моля, но шпионската работа вече е част от този случай. Някой в „Корнукопия“ продава тайни на червените, а Ерика е сред основните заподозрени.
Майрън пребледня като платно. Вилицата му изтрака шумно в чинията.
— Господи, та това е ужасно!
— Освен това информацията е секретна. Нямаш право да споменаваш на никого, Майрън, но ако искаш, кажи на Ерика. Тя знае всичко за Одисей.
— Одисей ли е шпионинът?
— Това е кодовото име, което са му дали от ФБР. Малко вероятно е Ерика да е Одисей, но според мен тя чудесно знае кой е. Твоето разрешение за достъп до секретни материали е сигурно на по-високо ниво от моето, затова не се притеснявам да ти кажа. Ако не знаеш, тогава бизнесът и хората, с които работиш, не са замесени. Но пък Ерика може би се нуждае от истински приятел.
Големите сиви очи на Майрън се напълниха със сълзи. Той кимна бързо, но не каза нищо. Когато най-сетне заговори, гласът му звучеше съвсем естествено.