— Вече нямам апетит — каза. — Това страхотно кюфте не е докосвано. Едва ли…
— Не, благодаря, само заешка трева.
— Господи, Дездемона сигурно е решила да конкурира великия Ескофие!
— Не знам, но със сигурност надмина баба Черути, а това е направо невероятно.
На следващия ден се появи нова причина за среща с Филомина Скепс. Защо й е трябвало да се изнесе чак в Орлиънс, питаше се Кармайн. Дори със сирената, пътят през Кънектикът беше цели четири часа, а този път той се съмняваше, че тя ще бъде достатъчно гостоприемна и ще го почерпи с нещо. Днес не беше ден за любезности; небето беше надвиснало ниско, духаше вятър, а океанът се опитваше да заличи пясъчните дюни или пък да ги издигне по-високо.
Оказа се прав за почерпката. Госпожа Скепс го посрещна на вратата в компанията на Антъни Бера, покани Кармайн в малък хол, сумрачен, прозорецът бе почти скрит от решетката с увивни растения. Адвокатът изглеждаше официален в костюма си от три части и харвардската вратовръзка, а пък тревистозелената рокля на Филомина подчертаваше великолепната й фигура. Как бе възможно тази разкошна жена да се завре в соления въздух на Кейп? Разбираше Бера. Той бе като куче, което се надяваше някой да му подхвърли кокал.
— Имате ли някаква връзка с движението на женски права, госпожо Скепс? — попита той.
— Почти никакви, капитане. Давам малки суми за проекти, които ми допадат, но не мога да се нарека феминистка.
— Доктор Полин Денби ли ви запозна с тези проекти?
— Познаваме се бегло, но тя никога не ме е уговаряла да стана член или да даря пари.
— Симпатизирате ли на феминистките?
— А вие не им ли симпатизирате, капитане? — засече го тя.
— Да, разбира се.
— Значи всичко е ясно.
— За какво си говорехте с доктор Ерика Девънпорт толкова разпалено на партито на господин Манделбаум?
— Не отговаряй, Филомина — обади се Бера. — Настоявам да не отговаряш.
— Напротив, ще отговоря — отвърна тя с милия си търпелив глас, който не губеше нито за миг музикалното си звучене. — Говорихме за бъдещето на сина ми, тъй като доктор Девънпорт ще бъде арбитър на съдбата му. Отидох на партито на господин Манделбаум единствено за да се видя с Ерика, и съм сигурна, че това беше и причината, поради която тя ме покани. Ерика не е добре дошла в дома ми. Аз пък не съм добре дошла в „Корнукопия“. Затова избрахме неутрална територия.
— Предполагах — призна Кармайн. — Само че вие не отговорихте на въпроса ми. Кои аспекти от бъдещето на сина си обсъждахте и какъв беше изходът от разговора?
— Синът ми трябва да изтърпи доктор Девънпорт почти осем години, а последните три или четири от тях ще бъдат почти нетърпими. Той не я харесва. Никога не я е харесвал. Надявах се да я убедя още един човек да взема решения за бъдещето му. Много се притеснявам, че тази жена ще съсипе наследството му. Не че ще го направи нарочно, просто не е достатъчно компетентна.
— Всеки, на когото е поверено управлението на нечие наследство, може да съсипе бизнес империя — отбеляза Кармайн. — Значи нямате вяра на жена начело на „Корнукопия“?
— Не е това. Нямам доверие на нея! Исках да включа Тони — господин Бера — като втори човек. Тя отказа. С това разговорът ни приключи.
— Трябва да сте били изключително близки с доктор Девънпорт, за да се скарате толкова жестоко — заяви Кармайн. — Защо синът ви я мрази? Кога и къде са се срещали?
Тя се врътна към Антъни Бера. Помощ, имам нужда от помощ, спаси ме! Какво да кажа? Какво да направя?
— Не отговаряй, Филомина — нареди кучето и си спечели кокала.
Кармайн се надигна от неудобния стол.
— Благодаря, че ми отделихте от времето си, госпожо Скепс.
Чувствам се също като Микеланджело, който дялка парче мрамор, помисли си той, преди да потегли по безкрайния път към дома. Днес ме задържаха на една ръка разстояние. Само че с коя ръка, с дясната или лявата? И какво е мястото на Одисей в цялата тази работа?
Когато се върна, откри, че Дилия е узурпирала половината от кабинета му и е инсталирала някакво подобие на маса и инвалидна количка.
— Схванах се цялата — обясни тя. — Чичо Джон е много стиснат по отношение на пространството! Капитанът на детективите трябва да има секретарка, а на въпросната секретарка й трябва удобен офис. Завряна съм в шкаф!
— Защо не се оплачеш на чичо си Джон? Къде ще си сложат столовете Ейб и Кори, когато имаме оперативка? Колкото и да те обичам, Дилия, ще ми надуеш главата с твоите приказки. Този кабинет е само за един човек. Как ще мисля, след като всеки път, щом вдигна глава, ще виждам теб?