Тя не се обиди от казаното, но и не премести листовете, които беше пръснала наоколо, едни огромни, други значително по-малки, стегнати с кламери към тях. Сега ще трябва да водя и битките на Дилия, помисли си той и пристъпи безшумно към вратата. Всеки друг мъж, каза си Дилия, щеше да тропне с крак, но не и Кармайн. До следващия понеделник ще разполагам с по-голям офис.
Тя зачака да усети празнотата, нейния начин да разбере дали Кармайн е в сградата. Добре, беше излязъл!
— Измисли ли как да го направиш, чичо Джон? — изгука тя и се плъзна в кабинета на комисаря.
— Не съм, Дилия. Реших, че е най-добре просто да си седя тук и да чакам да ми кажеш как да стане — отвърна Силвестри.
— Колко си предвидлив, чичо Джон. Само че Мики Макоскър е в беда. Неговият кабинет е два пъти по-голям, отколкото стаите на Кармайн и Лари, а той никога не седи в него. Предлагам ти да дадеш на Кармайн неговите две стаи, а Мики да отиде в кабинета на Кармайн. Да викна ли утре фирма, за да размести?
Той кимна, без да каже и дума. Как бе възможно племенницата му винаги да е права?
— Обясни ми защо винаги става така — обърна се той към Кармайн, след като двамата седнаха в „Малволио“ пет минути по-късно, — и ще ти дам работата на Дани. Или пък моята, ако предпочиташ.
— Наздраве, шефе. — Кармайн вдигна чашата си. — Доволен съм, че съм капитан на детективите, още повече че мога да се настаня в кабинета на Мики. Да не би да искаш да ме сбуташ във втората му стая?
— Не, получаваш кабинета му. Втората стая, както ми каза Дилия, била два пъти по-голяма. — Незнайно как успя да сгърчи лице, за да имитира племенницата си, и заговори остро и пискливо. — „Може ли да взема втората стая, чичо Джон?“ Аз, разбира се, казах „да“. Така е най-лесно. — Той отпи от бърбъна си.
— Помня втората стая на Мики — рече Кармайн, — но като знам как Дилия пълни шкафовете, след две или три години пак ще е потънала в бумаги. — Ухили се. — Тогава ще трябва да се кандидатираш за кмет, Джон и да й построиш ново управление.
— Как ли пък не! — Комисарят допи последните глътки и махна да му донесат още едно. — Всъщност, с какво се занимава Дилия?
— Някакъв шантав проект, който разбира единствено тя, или по-точно казано, иска да си възложи. Свързан е с благотворителни събития, важен е за случая ни, затова я използвам като детектив. — Кармайн също си поръча втори бърбън и вдигна обнадеждено поглед. — Нали няма да дадеш лейтенантския пост на нея?
— Не, разбира се! Не е ли достатъчно, че заради нея пия в четири следобед? Дилия и нейните бумащини!
Нямаше никакъв хаос; в понеделник по обяд Кармайн влезе в новия си кабинет в дъното на управлението и веднага се подразни от шума на трафика. Светлината влизаше през високи прозорци, изложени на брулещите ветрове на Холоуман, но и през най-горещите августовски дни тук се усещаше приятен полъх. Хубаво бе, че кабинетът на Ейб и Кори също беше наблизо, през две врати. Старият кабинет на Кармайн се намираше два етажа по-нагоре, където беше и комисарят.
— Трябва ни само една боя и нови мебели — заяви Дилия.
— Когато замина във ваканция — реши Кармайн, докато оглеждаше стените, покрити с огромни листове. — Какво е това? Някакви планове ли?
— Нещо такова. След като разполагам с повече място, мога да поразхвърлям малко. Така ще ти предам доклада си в петък.
Влезе Кори.
— Кармайн, домашно насилие в Холоу — започна той. — Жената е пребита до смърт, любовникът се е измъкнал.
Това означава, каза си на излизане Кармайн, че попаднахме в задънена улица с виртуоза. Засега ще трябва да обърнем внимание на всекидневието. Все отнякъде трябва да изскочи нещо. Нямам намерение да се откажа, няма да извадя деветте папки от купчината и да ги пъхна в архива.
— В дома на Нортън има развитие — прошепна Ейб рано сутринта във вторник. Лицето му изглеждаше изпито, ужасено.
Кармайн скочи от стола и заобиколи бюрото за секунда.
— Какво?
— Момченцето е мъртво.
Той застина на място.
— Господи! Как е станало? Защо?
— Изпил е или е изял нещо, поне така ми казаха.
— А стрихнина така и не го открихме!
— Не съм сигурен, че става въпрос за стрихнин, Кармайн.
— Какво друго може да бъде?
— Ще разберем.
Отново направи крачка. Кармайн забърза, след това се запита защо. Горкият малък Томи беше мъртъв.