Выбрать главу

— Какво направи със стрихнина, Барбара?

— Хвърлих шишенцето в Пекуот.

— Първо махна ли капачката?

Тя го погледна възмутено.

— Естествено! Да не би да съм малоумна?

— Защо избра трети април, за да сипеш стрихнина в портокаловия сок на Питър?

— Глупчо, че ти знаеш отговора! — ококори се тя.

— Забравих. Кажи ми отново.

— Защото се получава единствено на трети април! Във всеки друг ден отварата губеше магическите си свойства. Той изрично ме предупреди.

— Кой?

— Глупчо, че ти знаеш кой!

— Все забравям. Забравих му името.

— Рубен.

— И фамилията му забравих, Барбара.

— Как е възможно да забравиш, че той няма фамилия?

— Къде се запозна с Рубен?

— В боулинга, глупчо!

— А що за магия би задействала отварата на трети април?

Тя започваше да се отегчава и да се уморява, а може би и двете; очите й се затвориха, след това направи усилие и отново ги отвори.

— Магията живее само ден. Така ми каза Рубен. — Размърда се на стола и вълнението й нарасна. — Излъгал ме е! Излъгал ме е! Каза ми, че Питър просто ще заспи! Нещо не съм разбрала! Денят беше трети април!

— Правилно си разбрала, Барбара — успокои я Кармайн. — Той те е излъгал. Поседи малко и мисли само хубави неща.

Четиримата мъже мълчаха, страхуваха се да се погледнат и полагаха огромни усилия да не погледнат към жената. Тя заговори отново.

— Къде е Томи?

Не попита за Марлин. Само за Томи.

— Спи — отвърна Кармайн.

— Едва ли ще се стигне до процес — сподели той по-късно с комисар Силвестри, — а нещастното момченце разреши случая. Ти разбираш ли, Джон? Гладна диета, наложена без много приказки на дебело петгодишно момче, което се е тъпчело непрекъснато, откакто е проходило. Момиченцето е три години по-голямо и е хитруша. Крадяла е от портмонето на мама, за да си купува храна, но не е успявала да открадне достатъчно, за да засити собствения си апетит, камо ли апетита на брат си. Била уплашена до смърт в деня, когато майка й преброила парите, въпреки това имала намерение да продължи да краде, докато майка й не откриела какво става.

Силвестри поклати гладката си черна брада и примигна.

— Момиченцето добре ли е? Има ли роднини, които са готови да я вземат? Ако попадне в системата, ще се превърне в поредната престъпничка.

— Ще я вземат родителите на Нортън — живеят в Кливланд. Тя е единствената наследница на имотите им, които ще бъдат управлявани от фонд, докато тя не навърши съответната възраст. — Кармайн се усмихна. — Може пък така да има по-добър шанс. Надявам се.

— Гумичка във формата на ягода! — възкликна Силвестри. — Чак толкова ли са я докарали като истинската?

— Струвала се е истинска на прегладняло момченце — обясни Кармайн, — въпреки че не я бил виждал преди това. Не е била негова, а на сестра му, която като по-голяма е знаела, че не е истинска ягода. Той просто е обикалял къщата и се е опитвал да си намери нещо за ядене.

— Което означава, че ако не искаш дебели деца, трябва да създадеш хранителни навици у тях още от самото начало — отбеляза Силвестри. — Тъпата диета е превърнала едното дете в крадец и е убила другото. — Черните му очи се впиха в невъзмутимия Кармайн. — Нали ще поръчаш да прочетат няколко молитви в църквата за душата на малкия Томи — „Сейнт Бернард“ имат нужда от нов покрив. В противен случай госпожа Тесориеро ще види лицето на Девата обляно в истински сълзи следващия път, когато завали, и има да тръби, че е станало чудо.

— Днес всички бяхме облени в сълзи, Джон. Добре, ще поръчам десет молитви, едната от твое име.

— Разбирам, че нямам избор — отбеляза Дездемона вечерта, докато пиеха по чаша, преди да седнат на масата.

— Избор ли?

— Омъжих се в католическо семейство, следователно и децата ми ще бъдат възпитавани като католици.

Кармайн я погледна изненадан.

— Мислех, че нямаш нищо против, Дездемона. Никога не сме обсъждали този въпрос.

— Защото мислех, че няма значение за теб. Ти изобщо не си религиозен.

— Така е. Такава ми е работата, тя просто не оставя място за Господ. Въпреки това искам католическо образование за децата си — старото ми училище за момчетата и „Сейнт Мери“ за момичетата — обясни Кармайн, готов за битка. — Трябва да свикнат с християнския Бог, а най-добре е да са запознати с истинския.