— Ако бяхме в Англия — отвърна замислено жена му, — щях да настоявам за англиканската църква, но тук няма еквивалент. Харесва ми близостта в това семейство в източен Холоуман и не искам децата ни да кръжат в някаква външна орбита единствено защото родителите им не са се разбрали. Аз се омъжих в този кръг и предимствата са повече от недостатъците. Въпреки това отказвам да си променя религията или да ходя на служби, и нямам никакво намерение да карам децата си да посещават служби, ако не искат.
— Справедливо е — съгласи се той, облекчен, че няма да има разправия. — Аз лично ходя на служба единствено на Коледа и Великден, въпреки че сега ще отида на опелото на Томи Нортън. Обещах на Силвестри.
— Този човек е изключителен — усмихна се тя.
— Какво има за вечеря?
— Печено свинско филе с кожичката.
— Готов съм да направя всичко за теб, прелестна госпожо. — Погледна я над ръба на чашата. — Защо не тропна с крак? Очаквах да го направиш. Нали настоя да сключим граждански брак?
— По онова време бях бременна и не бях в настроение да се занимавам с всички дивотии около църковната сватба. Просто исках да стана госпожа Кармайн Делмонико час по-скоро.
— Това не обяснява отстъпчивостта ти тази вечер — настоя той.
— Много просто — отвърна тя и изпи чашата до дъно. — Ненавиждам смесеното обучение, а католическите училища в източен Холоуман не са смесени. Последното, което им трябва на децата, когато хормоните им бушуват, е присъствието на представители от противоположния пол в класната стая. Повечето деца изтърпяват, но цената е страшна. Погледни София, всеки ден се пудри и гласи, за да отиде на училище. Една униформа няма да й дойде никак зле.
— Ти не спираш да ме изненадваш — отбеляза той и я последва в кухнята. — Ти носила ли си униформа?
— Ами да. Ходех в училище, финансирано от англиканската църква, където униформата беше кошмарна небесносиня туника върху риза и вратовръзка. Шапката ми имаше ластик, който минаваше под брадичката, за да не я отнесе вятърът — шапките бяха скъпи. Трябва да призная — продължи тя замислено и се наведе, за да извади тавата от фурната, — че от всички унижения, които трябваше да изтърпя заради униформата, ластикът под брадичката беше най-противното. — Извади тавата и я сложи на дъска. — Сега трябва да си почине малко. — Побутна препечената кожичка. — Чудесно?! Съвършено! А и да ходи на училище с други момчета ще бъде важно за Джулиън — продължи тя.
— Защо реши така?
— Защото ще бъде висок, мургав и невероятно красив. Ако в класната стая и двора се мотаят момичета, няма да му дават мира. Егото му ще се надуе повече, отколкото трябва. А момичетата от „Сейнт Мери“ ще могат да го обожават от разстояние.
— Момичетата от „Сейнт Мери“ ще намерят начин да се докопат до него.
Дездемона го погледна любопитно.
— От опит ли го знаеш?
— Естествено.
— Да не би да съм се омъжила за любимеца на девойките?
— Не, омъжи се за мъж на четирийсет и няколко, при това с артрит.
— Смъртта на Питър Нортън доказва съществуването на така наречения виртуоз — заяви Кармайн пред комисаря, Дани Марсиано, Патрик О’Донъл и екипа си. Дилия се бе извинила, че има много работа, и бе отказала да дойде. — Сега можем спокойно да кажем, че сме приключили четири случая — Джими Картрайт, Джон Денби, Бианка Толано и Питър Нортън — а за тримата застреляни имаме определена версия. Макар да подозираме, че съществува кукловод виртуоз, който дърпа конците, той не беше споменат нито веднъж, докато Барбара Нортън не обясни защо е избрала трети април, за да убие съпруга си. От нея не можем да получим описание, а името Рубен е измислено. Според мен, Полин Денби по някакъв начин е свързана с целия сложен замисъл, но дори да я разпитаме отново, няма да стигнем доникъде. Тя се бори за оправдателна присъда. Барбара Нортън е искала да е сигурна, че съпругът й ще заспи, докато на Полин Денби не й е пукало дали съпругът й ще страда, стига на нея да не й се налага да гледа. От случая с убийството на декана знаем, че е имало шишенце. Ако бъдат извършени нови убийства с цианид, значи веществото все още е в обръщение. Според теб, Патси, колко е взето от шишенцето?
— Ако е било пълно, около шейсет грама — две пълни чаени лъжички — прецени Патрик.
— Прав беше, Кармайн — призна Силвестри. — Убиецът е един.