Опитът с Дилия бе научил Кармайн, че тя ще разкаже онова, което желае, когато пожелае, но днешният разказ очевидно бе планиран изключително внимателно, също както банкета на фондация „Максуел“. Налагаше се да изчака, за да чуе всичко.
— Накратко казано, господин Нортън бил прекалено притеснен, за да покани приятелите си — продължи Дилия, доволна, че Кармайн слуша с огромно нетърпение. — Почетното място на масата на „Форт Нешънъл“ било за господин Дезмънд Скепс, който предпочел да седне до господин Нортън, въпреки че можел да си избере, която маса пожелае. Неговата придружителка била Диди Хол.
— Какво?
— Присъствието й е записано черно на бяло като придружителка на господин Дезмънд Скепс. — Дилия подаде лист на Кармайн.
Той го дръпна от ръката й и зачете, все още неспособен да повярва.
— Какво, по дяволите, е бил намислил? Обзалагам се, че е била някоя гадория! Разказвай нататък, хайде!
— Така се добрах до четири жени — Кати Картрайт, Бианка Толано, Биатрис Егмонт и Диди Хол — и четирима мъже — Дезмънд Скепс, Питър Нортън, Еван Пю и декан Джон Денби. Осем души, сега вече мъртви. Въпреки това масата на „Форт Нешънъл“ си оставала незапълнена. Два от десетте стола не били заети.
Кармайн поклати глава.
— Нищо чудно, че се покри дни наред! Не си открила всичко това от някой информационен бюлетин.
— Не съм — призна тя. — Наложи се да разговарям по телефона с доста хора и да посетя няколко пъти фондация „Максуел“. По едно време се уплаших, че безценният списък или е изхвърлен, или изгорен, но, слава богу, не беше така. Дори благотворителните организации са пълни с бюрократи, които не изхвърлят нищо, за да оправдаят по някакъв начин паразитното си съществуване.
— Защо мразиш толкова книжните плъхове, Дилия? И ти си от тях — подхвърли шеговито Кармайн.
Тя веднага налапа стръвта.
— Не съм никакъв паразит! Работата ми дава резултати, аз съм колело от машината на полицията! Я ми дай поне един пример, в който някое полицейско управление е имало достатъчно писарушки! — тросна се възмутено.
— Спокойно, спокойно! Просто се помайтапих с теб. Ти току-що обработи повече бумаги от когото и да било и постигна по-впечатляващ резултат от цяло едно министерство — похвали я той. — Дезмънд Скепс! Защо е бил под ръка с уличен шантаж? Не че тя е била облечена като проститутка. Диди може… може…
— Да се понагласи ли? — довърши вместо него Дилия.
— Обличаш хубава рокля и се превръщаш в уважавана дама. Тя със сигурност пак е приличала на курва, но след като е била под ръка със Скепс, всичко й е било простено. Хората не могат да допуснат, че богат и влиятелен човек като Скепс може да ги подбъзикне по този начин — намръщи се Кармайн. — Добре, осем от единайсет. Ами чернокожите жертви?
— И те са присъствали — потвърди Дилия. — Събитието е било обслужвано от „Барнстейпъл Кетъринг“, които редовно поемат подобни събития. В началото са били по-малка фирма, но подписали договор с „Чъб“ да организират кетъринга на техните банкети, а вечерта на „Максуел“ била генерална репетиция за тях. Според управителя на фирмата, от „Барнстейпъл“ се съгласили на по-малка печалба, отколкото щели да имат в бъдеще. „Максуел“ поставили някои условия, за да избегнат неприятностите, които им се случвали в миналото. Искали събитието, за което се плащат по хиляда долара на маса, да бъде незабравимо и възнамерявали да го организират всяка година. Затова от „Барнстейпъл“ предвидили екипи от по трима сервитьори за всяка маса. Седрик Балантайн, Морис Браун и Лудовика Бересън обслужвали масата на „Форт Нешънъл“. Системата действала безупречно — продължи Дилия и възторгът в очите й угасна, докато довършваше.
— На хората били сервирани топли ястия, алкохолът се леел, а пред нито един от гостите не оставала празна чиния за повече от три минути.