— Имало ли е някаква причина тъкмо тези трима чернокожи да са били разпределени да обслужват въпросната маса? — попита Кармайн.
— Нищо друго, освен факта, че всички до един са работели за „Барнстейпъл“ през уикендите, включително Седрик Балантайн, който си добавил някоя и друга годинка, за да го вземат. Не проверявали възрастта стриктно, а Седрик изглеждал по-голям. Ако събитието е било организирано в работен ден, момчетата нямало как да дойдат, тъй като на другия ден е трябвало да бъдат на училище. Госпожа Бересън също е щяла да откаже, ако цял ден е чистила нечия къща. Но пък събота вечер ги устройвала.
— Ако не бях щастливо женен, Дилия, щях да те взема начаса — усмихна се Кармайн. — Искрено се съмнявам, че ние, тримата мъже, щяхме да открием всичко това. Ти умееш да изровиш абсолютно всичко. Не знам как да ти благодаря.
— Няма нужда от благодарности. Достави ми невероятно удоволствие. — Тя стана, но не взе листата. — Нека останат при теб. Сега те моля да ме извиниш, но отивам да се заема с бумагите си.
В мига, в който тя излезе, Кармайн позвъни на Дездемона.
— Какви цветя да купя на Дилия за великолепно свършената работа?
— Орхидеи в някакъв ярък цвят — отвърна тя, без да се замисля. — В саксия, не отрязани. Например катлея.
— Важният въпрос е защо Дезмънд Скепс е седнал на масата на Питър Нортън? — попита Кармайн Кори и Ейб.
— Няма начин да разберем — отвърна мрачно Кори. — Всички, свързани по някакъв начин с тази маса, са мъртви.
— Интересно — обади се Ейб, — защо са минали четири месеца между банкета и убийствата?
— И на този въпрос няма как да намерим отговор, затова предлагам, поне за момента, да не се занимаваме с него.
— Но можем да посочим и доста хора, които са присъствали, а не са мъртви — подхвърли Кори. — Трябва да се потопим в атмосферата на събитието.
— Силвестри! — възкликна Кармайн. — Присъствал е, Дани и Лари също. — Втурна се към вратата. — Ще поговоря с него, така че не споменавайте пред другите. Засега няма да предприемаме нещо.
Джон Силвестри го изслуша с огромно внимание, неописуемо горд от племенницата си, и веднага реши, че ще пише на надутия си оксфордски зет, за да изтъкне, че тя ще остави по-значима следа в историята от баща си. След това се върна към действителността и се съсредоточи над разкритията, направени от Дилия.
— Мили боже! — възкликна накрая той. — Какви ги е вършил този хитрец? Не ме питай мен, Кармайн, и аз съм също толкова на тъмно, колкото и ти.
— Да, Джон, но ти си присъствал — изтъкна Кармайн. — По онова време Джулиън тъкмо се беше родил и ние не отидохме. Разкажи ми какво представляваше банкетът, как протече. Трябва да си представя картината.
Силвестри затвори очи, за да си припомни.
— Помня повече, отколкото за другите благотворителни събития, защото, ще използвам израза на Стан Фрибърг, мина чудничко. Страхотно! За час ни бяха сервирани три ястия, така че остана предостатъчно време за танци и разговори, без да се налага да висим до полунощ. Храната беше добра, сервирането безупречно, защото имаше много сервитьори, и мъже, и жени. Щом вдигнаха чиниите от десерта, донесоха кафе и алкохол. Когато доливаха, кафето беше горещо и не се бавеха. Някои предпочетоха чай. Бяхме единодушни, че не можем да се оплачем от нищо.
Кармайн слушаше внимателно, след това се хвана за една от думите.
— Каза, че е имало време за разговори, Джон. Какви разговори?
— Ако ходеше на тези събития, вместо да се скатаваш, Кармайн, щеше да знаеш — отвърна комисарят, използвайки момента, за да го упрекне. — Не сме в Ню Йорк. Хората се прехвърлят от маса на маса, за да се видят с този или онзи. Вземи например стария Джеси Бейтмън от Бъскуош — напоследък изобщо не се виждаме, затова щом една от двойките на неговата маса стана, ние с жена ми отидохме при тях. Дансингът беше голям, оркестърът изпълняваше мелодия на Глен Милър, но не всички имаха желание да танцуват. Прехвърлянето от маса на маса е дори по-популярно от танците.
— Имало е две свободни места на масата на „Форт Нешънъл“ — напомни му Кармайн. — Това означава, че някои от присъстващите са спрели при Нортън и гостите му. — Той въздъхна тежко. — Някъде в Холоуман има хора, които са се присламчили на масата на Нортън. Просто трябва да ги открием.
— Не ме брой — сряза го бързо Силвестри. — Щом мярнах как Дезмънд Скепс се е разположил, заобиколих масата на „Форт Нешънъл“ отдалече. И други направиха същото, включително кметът и блюдолизците му.