Кармайн насочи вниманието си към Кори.
— Ти отиваш да притиснеш Джералд Картрайт. Ако съпругата му е била твърде уморена, за да му разкаже какво се е случило, фактът, че той е настоял тя да отиде сама, означава, че е очаквал да има приятелки там. Открий кои са и поговори и с тях, и с Картрайт, Кори.
— А ти — намеси се Ейб — ще се заемеш с Ерика Девънпорт.
Със заминаването на Майрън доктор Ерика Девънпорт сякаш се беше смалила, въпреки че косата, гримът и облеклото й бяха все така безупречни. Днес беше облечена в набрана рокля в лавандуловосиньо, а очите й отразяваха цвета. Походката й не беше наперена, както обикновено, а когато се отпусна зад лакираното бюро, не успя да намери място за ръцете си, непрекъснато посягаше ту към химикалка, ту към някоя папка и ги побутваше с безупречно поддържаните си нокти. Беше съвсем близо до точката на пречупване, но заради какво Кармайн не успя да разбере, защото знаеше, че тя нито е кукловодът виртуоз, нито пък Одисей. Сякаш, реши той, неочаквано беше разбрала, че е много по-маловажна, отколкото трябва, и се чувстваше предадена от всичко и всички.
Защо бяха изминали четири месеца между благотворителния банкет на „Максуел“ и убийствата? Докато наблюдаваше новия изпълнителен директор на „Корнукопия Сентръл“, Кармайн имаше чувството, че ако съществува човек, който знае отговора на този въпрос, то това е тя.
Изминаха цели десет секунди, докато Ерика най-сетне вдигне очи към него; когато го погледна, той остана слисан от страха и отчаянието й. Господи, какво ли знаеше? Как да го измъкне от нея? Тя наистина щеше да се пречупи всеки момент, ала той не бе в състояние да нанесе удара, който да я пречупи. Неочаквано му се прииска Майрън да е тук, защото знаеше, че единствено Майрън би могъл да постигне нещо с нея. Ако съществуваше жена, която би могла да се пречупи от малко нежност, то това беше Ерика Девънпорт.
— Майрън ви липсва, нали? — попита Кармайн.
— Много — призна тя. — Само че едва ли сте тук, за да ме съжалявате, капитане. Какво искате?
— Всички единайсет убити, случаите, които разследвам, са били свързани с маса, спонсорирана от банка „Форт Нешънъл“, на благотворително събитие, проведено преди повече от четири месеца — започна той, като я наблюдаваше толкова внимателно, че дори не смееше да мигне. — Трети декември миналата година, събота вечер. Говоря за благотворителния банкет на фондация „Максуел“.
— Да, помня го — отвърна тя, очевидно успяла да се овладее. — Отидох с Гъс Първи и седнахме на масата на Фил Смит.
— Знаете ли къде е седял Дезмънд Скепс?
Гладкото й чело се смръщи, тя затвори очи.
— Помня, че беше в странно настроение. Очакваше се. Вече бях уведомена, че повече не се нуждае от любовните ми услуги. Масата му беше на другия край на залата, а останалите хора не ги познавах.
— Въпреки това отидохте на масата. — Кажи „да“, Ерика, хайде, кажи „да“!
— Да, наистина отидох. — Тя се намръщи. — Беше крайно неприятно, но трябваше да го очаквам.
— В какъв смисъл неприятно?
— Дез беше пиян.
— Според думите ви, господин Скепс от години се ограничавал с по едно питие на ден. Когато го казахте, не споменахте случая на банкета, организиран от „Максуел“.
— Беше единичен случай, капитане.
— Защо?
— Защо се е напил ли?
— Да.
— Нямам представа, но ако мислите, че е било заради мен, много грешите. Ние двамата не се обичахме.
— Ами жената, която го придружаваше?
Тя го погледна искрено учудена.
— Каква жена? Той беше сам.
— Жена, висока метър и осемдесет, която дори седнала изглежда висока. За вас сигурно е изглеждала доста проста. Личи, че е имала чернокожи прадеди, красива, платиненоруса, с много грим, с огромен бюст. По всяка вероятност е била с впита сатенена рокля в ярък цвят — или смарагдовозелено или яркоцикламено. Не алено. Може да е имала наметка от бяла норка.
Лицето й се проясни.
— А, да! Седеше на същата маса между привлекателна млада жена и възрастна дама, белокоса, на която й беше трудно да диша. Не обръщаше на Дез абсолютно никакво внимание, той на нея също. Освен това беше прекалено пиян и едва гледаше. Не разбрах нито дума от онова, което каза, затова не останах дълго.
— След като сте седнали до Скепс, кажете ми имаше ли някой от другата му страна?
— Да, много дебел мъж, който едва се побираше на стола.