— А до него?
— Не видях. Дебелият закриваше всичко.
— А кой седеше до вас, от другата страна на Скепс?
— Противен младеж, който се опита да ми опипа крака. Жените се бяха скупчили заедно и не ги винях. Дори декан Денби беше неприятен.
Кармайн продължи да я разпитва още известно време, но не успя да научи нищо ново. Тръгна си разочарован, че се е провалил.
Преди да пристигне асансьорът, до него застана секретарят Ричард Оукс в компанията на друг мъж, поне десет години по-възрастен от него. Когато се качиха и се разбра, че всички отиват на първия етаж, Оукс потръпна и се отдръпна далече от Кармайн.
— Кой е приятелят ви, господин Оукс? — полюбопитства Кармайн.
Тъй като младежът беше прекалено стреснат и уплашен, за да отговори, непознатият се представи.
— Не съм приятел на господин Оукс — вирна той брадичка. — Аз съм Ланселот Стърлинг от счетоводството.
— А, прекрасният шеф! Не само мъчител, ами и клюкар.
— Моля?
— Нищо — отвърна Кармайн и повече не проговори.
На няколко пъти Стърлинг го погледна злобно, но изражението на Ричард Оукс го предупреди, че ще допусне грешка, ако се отнесе агресивно към полицай. Никой от „Корнукопия“ не се беше разприказвал, най-малко специален агент Тед Кели, но незнайно как историята с юмручния бой пред „Малволио“ беше плъзнала чак до етажите на директорския състав. Нямаше съмнение, че счетоводството идва след това, ако можеше да се съди по изражението на Оукс.
Оукс и Стърлинг слязоха на първия етаж с наведени глави и зачакаха асансьора за паркинга. Кармайн излезе навън. Беше спрял пред входа, убеден, че нито един патрулиращ полицай не би посмял да го глоби.
Изминаха няколко дни, през които Кармайн, Ейб, Кори и Дилия се опитваха да издирят онези, които се бяха спирали на маса седемнайсет.
Тъй като не откриха нищо, Кармайн отново потърси Силвестри.
— Трябва ми един от онези бюлетини, които пускаш по телевизията — каза той на комисаря. — Да излъчим нещо от сорта, че молим всеки, който е бил в контакт с господин Дезмънд Скепс на банкета на фондация „Максуел“ преди четири месеца, да се обади в полицията, тъй като търсим жизненоважна информация.
— Добре че не се е разчуло, че всички седели на тази маса са мъртви. Не се тревожи, Кармайн, ще представя нещата като рутинни — обеща Силвестри.
Веднага пусна бюлетина, но никой не се обади.
— Ядец — въздъхна Дилия.
— Нищо — изсумтя Ейб.
— Преебавка — процеди Кори.
Заради всичко това Кармайн бе станал невъзможен, мислеше си Дездемона през четвъртата седмица от разследването. Опитваше се да го поразведри с вкусни ястия и да оставя Джулиън при него колкото е възможно повече. Това донякъде му помагаше да преживее безизходицата по случая и инерцията. Сега се прибираше по-рано у дома, отколкото в натоварените продуктивни дни.
Макар Джулиън все още да нямаше шест месеца, тя искаше второ бебе колкото бе възможно по-скоро, убедена, че братята и сестрите с малка разлика имат по-добър шанс да се сближат. Свекърва й все й повтаряше, че това било заблуда, но Дездемона можеше да е голям инат, а в този случай се беше заинатила. Затова, когато й дойде цикълът, тя изпадна в ужасно настроение и докара Емилия Делмонико до отчаяние с един от редките си гневни изблици.
— Престани да се самосъжаляваш! — сопна й се Емилия. — Изведи бебето на разходка да ви види слънцето. Той е зимно бебе и още не познава топлината на слънцето. Средата на пролетта е, виж какъв прекрасен ден е. Наслади му се!
— Искам да направя сос беарнез — възрази Дездемона.
— Кармайн ще си изяде пържолата и без сос. Хайде, върви!
— Предпочитам днес следобед да остана в кухнята.
— Трябва по-често да излизаш от кухнята! Какво искаш? Един дебел Кармайн със сърдечно заболяване ли?
— Не, разбира се, но…
— Никакво „но“! Слагай Джулиън в откритата количка и вървете на разходка, Дездемона.
— Още е малък за открита количка.
— Глупости! Детето седи и си изправя главата. Малко движение ще ви дойде добре и на двамата. Хайде, върви! Върви!
Тъй като Кармайн беше приспособил и колани на количката, Дездемона нямаше как да се оправдае. Сложи го внимателно, така че да може да поспи, и двамата излязоха. Трябваше да признае, че е прекалено стръмно за голямата количка, а в откритата Джулиън можеше да разглежда любопитно наоколо.