Пръстите на ръката й не са повече жадни.
Тя ги отпуща и ги загубва.
Асен ще я намери, където и да я отнесе лавината. Споменът прилича на очакване. Сякаш никога не е било, но ще бъде някога. В друго измерение. В друго сънуване.
Ако бяхме знаели, пак щяхме…
Всичко завършва с незавършеност
Ние сме млади. Незавършили започнатото. Незапочнали още.
Ние сме човеци. Несъвършени.
Когато и да свърши човекът, той все не е довършил докрай това, което е започнал. Той е едно незавършено начало. Един незапочнат завършек.
Човекът е незавършеност.
Ако би се увенчал със завършек, той бе стигнал съвършенство. Ако има съвършенство, няма да има развитие.
Съвършенството би било връх, край, финален акорд.
Човекът е развитие. А развитието е незавършеност, продължение, нова незавършеност. Вечна незавършеност.
Една верига във времето без начало и край.
Колкото си по-незавършен, толкова си по-близък до идващите след тебе, които поемат многопосочно стъпките ти, продължават да усъвършенствуват несъвършенството ти.
Затова така сме привързани към загиналите млади герои, млади поети. Те са едно обещание.
Човекът е обещание, изречено наполовина и прекъснато.
А то е повече от всяко осъществяване.
Преждевременното прекъсване е продължение в бъдещето.
Всъщност няма прекъсване. Прекъсването е по-дълго траене.
Човекът е стремеж към завършеност. Ако би се завършил, стремежът би изчезнал и човек би престанал да бъде човек, па макар и да е станал свръхчовек.
Да си представим края на Вапцаров, ако би доживял до своя пълен завършек.
Да си представим едно дълголетие на Ботев.
Човекът, ако би довършил всичко докрай, той би го ограничил, макар и в ореола на един връх.
Незавършеното е безгранично и затова по-човечно.
Човекът е безграничност, защото е недовършеност.
Бъдещето ще го увенчае с въображение и стремеж.
Никой не може да убие незавършеното, обещаното, надеждата.
Незавършеност — най-съвършеният край.
Завършекът е спиране. Мъртва точка.
Незавършеността е вечно движение. Живот.
Снежният триъгълник
Човек сам си създава лавината
Толкова ли сме непригодни за спокойствието?
С такова постоянство си тъчем рухването.
Андро, повлечен от лавинния порой, се мъчи да види какво става напред с двамата влюбени.
Снежният прах гипсира клепачите му. Младежът за миг потъва в бяла слепота. Но внезапно му се отварят други очи, обърнати навътре към най-тъмните ъгли на чувствата. И той проглежда за една страшна истина.
Очи в очи с истината за себе си.
Това е по-голям ужас от лавината.
На вътрешната страна на клепачите му връхлитат бързи образи, които го притискат до бялата стена, отнемат му дъха. И най-смазващ от всичките — собственият му образ.
Любовта обича риска
Крехкото девойче Зорка за пръв път се представя на групата ни в клуба. Никой не я води. Сама иде при нас.
— Искам да се запиша алпинистка. Казвам се Зорка.
Струпваме се, едри и недодялани, пред нея. Гледаме я с насмешливо учудване.
Андро казва нехайно, сякаш подхвърля името й като топка за игра:
— Зорка… хубаво име! За… балетен кръжок.
Зорка с нескрит възторг поглежда красавеца Андро, без да се докача от подигравките му.
— Ще преодолея всички трудности, честна дума!
— Честна пионерска! — се присмива Андро, като че ли нарочно.
Той знае, че ироничната присмивка го прави още по-обаятелен.
Горкото момиче: съвсем се заплесва.
А Горазд не може да откъсне очи от нея: това румено излъчване на юношески възторг колко може да трае? Той се влюбва от пръв поглед за цял живот в най-нетрайното.
Деян тихо отблъсва Андро да не си прави шега с момичето. Той се обръща към нея, стараейки се да погледне сериозно на малката:
— Е, какво те кара, Зорке, да искаш да си строшиш главата?
Андро вметва снизходително:
— Сигур първата й любов е някой катерач!
Зорка се обръща към него със светещ от искреност глас:
— Нямам никаква любов! — И добавя: — Няма в кого да се влюбиш!
Избухва смях.
Дори Деян не може да се сдържи:
— А, дошла си да си търсиш героя по скалите?
Зорка, без да се засяга, ни се доверява:
— Искам да си закаля характера!
Отново изригва смях, който постепенно затихва, някак засрамен. Лицата на алпинистите се променят пред това самоотвержено търпение на девойката, готова да понесе присмех и обиди, но да постигне своята мечта.