Чувството на ранимост я превръща в гол охлюв. Няма черупка, в която да се скрие.
— Засекретен обект ли е? — пита тя и усеща как нервите й се изострят като охлювни рогца.
Асен мълчи продължително, усуквайки я на пръста си. Когато я изопва до краен предел, казва:
— Самото й име я издава! — И разбърква слънчево-пръхкавите й коси. — Дар-Дарена!
Тя извръща лице.
Ето го, най-големия страх.
Страхът от себе си.
Няма къде да избягаш от слабостта си.
Тя не смее да надзърне в чувствата си.
Но изведнаж я блъсват в тази бездна.
Нима е допуснала да се влюби?
Това откритие я парализира.
Тя се затваря в мълчание далеч преди да я е затрупала лавината.
Моята любов е моята лавина.
Грешката
При едно трудно минаване на „Кончето“ Зорка изпада за миг в нерешителност. Поглежда надолу и се замайва. Търси с поглед погледа на любимия си, за да се вкопче в единственото, което може да я удържи.
Но Андро, както винаги, е зает със себе си, любува се сам на отмерените си, безпогрешно точни движения.
Това негово равнодушие съвсем я обезсилва. Най-сетне осъзнава, че не значи нищо за него. Надникнала в тази бездна на пустота, завива й се свят. Няма в какво да се хване. Нищо няма.
Но горда, не иска да вика за помощ. Сама си избра риска. Пръстите й, отчаяно вкопчани в издатината на скалата, се изхлъзват. Почти й става безразлично, че не може да се задържи. Лицето й изразява: „По-скоро! И без това всичко съм загубила!“
Красотата й не може да й помогне.
В този миг Горазд с един бърз поглед отгатва какво става в душата на момичето. Да обичаш, значи да разбираш. Ненапразно той я следи с очи непрестанно. Но никога не й натрапва своето чувство. Сякаш е чакал този миг.
С риск за живота си той се връща назад, пресяга се над пропастта, при все че е по-далеч от нея, отколкото Андро. И в последната секунда й протяга ръка.
Една грубовата, добра ръка над пропастта. Издължава се, опъва се до скъсване, за да я достигне. Няма по-красива и величава гледка за човешкото око от тази. Ръка, протегната за спасение.
Момичето впива поглед в нея. То дори не се хваща в тази ръка. А изведнаж се окопитва. И тръгва смело. Очите й като вкопчани пръсти се държат за ръката във въздуха.
В същия миг Зорка проглежда за истинската обич. За пръв път вижда скритата красота зад грозноватата външност на едряка.
Спасена е не само от смърт, а и от заблудата.
Долу, в ниското, човек няма възможност да претегли чувството си над една пропаст.
Промяната
Вечерта, капнали от сладостна умора, лягаме под открито небе.
Андро застила с папрат място до себе си за Зорка.
Техните отношения са естествени и прости, придобити в неспирно общуване с планината. Веднаж приели, че Андро и Зорка са си „лика-прилика“, ние се стремим да им помагаме.
Лика-прилика според колективния поглед значи: външно сходство, декоративна двойка. Наистина, красавецът Андро и изящната Зорка сякаш са създадени един за друг. Ние искаме да видим н тях въплътено нашето неосъществено влечение към хармония.
Само Асен, Философът, който си остава на особено мнение по всички групови предпочитания, развива своите теории, приписвайки ги на някой известен автор, за да им придаде убедителност:
— Д’Анунцио казва, че щом чуе възторзи за някоя двойка: „Ах, те си подхождат идеално!“, остава равнодушен. Но щом чуе възмутен възглас: „Как е възможно? Той с тая?“, изтръпва, понеже усеща, че там е пламнало загадъчното, ирационалното, тоест любовта!
Присмехулникът, както се е изтегнал върху раницата си като римлянин, се обажда:
— Всяка свекърва вика на сина си: „Как можа с тая?“ Като чуя, и аз изтръпвам.
Поетът налучква с китарата някаква мелодия към стиховете, които се въртят с нощните мушици край ухото му:
Изведнаж, както е изправена пред меката папратна постеля, Зорка с ново, непознато изражение на лицето си заявява на Андро с кротък, светещ глас:
— Ще отида при него! — и посочва към Горазд.
Тази взривна промяна поставя пред изпитание колектива. Само за миг вцепеняване. И веднага с някакъв светкавичен рефлекс приемаме промяната. Не показваме никакво смайване. Трябва да се поддържа сцеплението в групата, а не разпадането. Щом сме допуснали любов в нашите редове, ние сме поели риска за всякакви изненади. Важното е да не последва промяна в колектива.