Когато всичко изгубих, какво ми остава, освен да бъда добър?
Тя навежда очи. Прошката ти й действува като укор.
Впрочем, каква прошка? Ти нямаш право да търсиш някаква измяна. В тебе нищо не е имало, на което да се измени. И това те боли най-много. Ти не можеш да прекрачиш през себе си — да признаеш, че не ти е изневерено.
Погледни истината за себе си в очите!
Чак сега се влюбваш. Сега измисляш себе си — нов, страдащ, великодушен. Така се скриваш от страшната истина, че на тебе дори не може да се измени. Най-после ти си пълноценен човек: обичаш, ревнуваш, не можеш да спиш, страдаш. Най-после и на тебе е могло да се измени!
Възпроизвеждаш в паметта си сцените на собствените си отношения със Зорка, като на своето място поставяш силния, всеотдайния Горазд и чак сега тръпно консумираш тази близост, проспана тогава и поднесена ти щедро от свежите усещания на другия.
Започва едно нереално съществуване за тебе.
След тази вътрешна ампутация все пак вървиш по стръмнините, катериш скали, пазиш равновесие над пропастта.
Постелята ти е будна денонощно.
Болката те ободрява.
Благословена да бъде болката, щом пробуди в тебе любовта!
Седмият вариант
Андро досега е бил равнодушен консуматор на самопредлагащата му се отвсякъде любов. И затова не я е познавал. За него, далтониста в емоциите, са били известни само двата варианта като два цвята любов.
А — тревожна страст под знака на терзаещия страх да не бъде изгубена, цяла изтъкана от съмнения, догадки, гонитба, ревност, безсъници.
Б — спокойно чувство, преизпълнено с доверие и взаимоупование, от което се спи сладко, пълнее се и се възприема красотата на света.
Разбира се, без да полага никакви усилия, той е събуждал само първия вид любов — чудовищен уред за мъчение на момичетата. Обаче самият не е изпитвал нито А, нито Б.
Но Андро до тази паметна нощ на промяната не е подозирал възможността да съществуват всички цветове на дъгата-любов. И от основните седем цвята — безбройните нюанси и разцветки. А най-малко е могла да му мине през ума вероятността за един седми вариант любов, най-редкия и най-странния — абсурдното съчетание на двата първи самоизключващи се варианта.
В — всепоглъщаща страст, пронизана едновременно от лъчисто доверие и от трепет да не бъде отнета. Всеотдайна и непрестанно нащрек. Активно изобретателна и спокойно съзерцателна. Изопната от напрежение и ведра от вътрешно равновесие. Изтръгваща най-дълбоки изблици на творческа енергия, когато душата зазвучава в пълния си регистър — а той е безкраен.
И без сам да предполага, Андро е този, който събужда в новосъчетаната двойка тъкмо седмия вариант — най-дивното, почти изчезващо цвете на страстта върху нашата планета.
Попаднали под лъчевата мощ на Андровото влюбване, избухнало със закъснител, Горазд и Зорка получават непрестанно някакво пулсиращо ускорение на трепета във взаимността си. Под заплахата на неговата ревнива страст расте спойката между тях двамата. Те оценяват връзката си чрез неговото страдание. Никога не биха могли без него сами да прозрат какво имат.
Нещо още по-невероятно. Неосъществената любов на Андро предизвиква в тях жажда за пълно осъществяване, за по-дълбоко загребване в арлезианските тъмни кладенци на човешката емоционална същност. Още съвсем млади, двамата благодарение на нещастието на Андро се извисяват до най-мъчно постижимото човешко щастие.
Да копнеят за това, което притежават.
Да ценят безценните мигове на близостта.
Да тръпнат пред величието на дребните радости.
Да проникват в неизчерпаемостта на нюансите.
Да усещат неповторимостта в повторенията.
А може би всичко това е само плод на разпаленото въображение на Андро, докато истината е съвсем друга.
Тайната мечта на групата
Всеки от нас поотделно си има някой свой образ на любовта, за който скритом въздиша, но като общо същество НИЕ признаваме само един вид любов: „вдъхновяваща“. Може да е банално, може да е навято от сантиментални филми, може да е елементарно, но това е. Ако чувството отвлича от работата, ако не е утилитарно приложимо, ако обърква плановете на единицата и на общността, то е осъдено от нас на презрение.
Ето, затова така спонтанно поддържаме неочаквания скок на Зорка от андро към Горазд. Красавецът, който изтормози момичето, получи възмездие. А дълготърпеливият Горазд бе възнаграден.
Може би ние подсъзнателно сме желали тъкмо така да стане. И нашите смътни въжделения се въплъщават в новата любовна двойка.
Горазд пред очите ни се преражда. Той става многовалентен. Зорка е само една негова валенция. Скромен абсолвент по астрофизика, той изведнаж открива зашеметяващите простори на съвременната наука. Тъкмо светът е поразен от странните радиосигнали, нахлуващи от бездните на Космоса. Каква цивилизация ги изпраща към нас?