Но вятърът, слънцето и мразът са още по-находчиви и с по-необуздана фантазия. Те си правят най-неочаквани шеги със снежните сфинксове, като изумяват самия им творец.
Скулпторът ги носи в разните им фази непокътнати в своята памет — единственото място на света, където те още съществуват. Още колко? Мъчно му е не за себе си, а за тях: заедно с него и те ще изчезнат завинаги.
Дали не се пази поне една от тях в нечие свежо съзнание?
Веднаж пред една хижа художникът на лунна светлина, докато вътре всички спят, с лопатка натрупва сняг и слепява невиждан снежен човек. На заранта сънливите излетници се мръщят. Не могат да проумеят що за фигура е това — кентавър ли е, дракон ли е. Няма я традиционната метла и черните въглени вместо очи, и пробитата тенджера, кривната на главата, за да бъде истински снежен човек.
Само децата подскачат край фантастичния дядо Мраз и му се радват до полуда. Слънцето го огрява, разтапя го неусетно, превръща го в джудже от приказките — гърбаво, хитро, смешно…
Може би едно дете го е отнесло в спомените си като другарче за цял живот.
Може би нищо не се губи на този свят.
Бързай, лепи от подръчните материали последната си скулптура! От спомени, от мисли, от болки, от безнадеждност, от бълнуване, от ярост. Никое душевно усилие не отива напразно. Този последен творчески замах ще се предаде някому, ще отехти в нечий трепет, ще се продължи в нечия ръка.
Твоят единствен, зрял замах ще се превърне в излъчване, във вибрация, в друго измерение и ще стигне чрез снега непременно — до кого, кога, как?
Снежният Помпей
Лавината — лава.
Огънят и студът парят еднакво.
Вулканичната лава носи отпечатъци от стъпки. Снежната лава — също.
Как е мечтал да види разкопките на Помпей. Не е могъл да отиде в Италия. Само с въображение е бродил по някогашния град, затрупан от лавината на вулкана. Видял е повече от другите, които са го посетили и кръстосали с уморени, сънени туристически крачки.
Отливка от две тела, вплетени в прегръдка. Барелеф на старец. В лавата — врязани бръчки, бразди на мъдрост и прозрение. Вдълбана детска ръчица с разперени пръсти като вик за помощ. Силует на юноша, изпънат като елен пред скок — да полети над пропастта и да се вкопче в отвъдния бряг на живота.
Видял е човешка участ, гравирана от огън.
Сега в студената бяла лава на лавината вижда отпечатъци на 16 образа, споени в едно изваяние. Ето скулптурната група, която е мечтал да създаде, би я нарекъл „ЗАЕДНО“.
След време някакъв младеж с въображение също ще преброди разкопките на снежния Помпей. И може би ще улови в друг аспект човешката участ, гравирана от мраз:
16 души, завързани един за друг с невидимо въже. Стихията се мъчи да разкъса това въже и не успява. Замръзнала крачка нагоре. Две ръце, забили пикела в снега, търсейки опора. Сковани тела в мига на върховно напрежение. Единоборство със смъртта. Младеж, преметнат наопаки, с единия крак стъпил на небето, с другия на земята. Друг, изопнат като струна, звънти с мускули в снега. Трети в полет. Четвърти отлепя юмрук от снега, за да нанесе отчаян удар в ледената маска. Устрем напред. Преодоляване на смъртта чрез движение. Завинаги заедно.
Снегът моделира с ледени пръсти
Лавината подхвърля Скулптора, мачка го като глина, извайва от него един снежен човек, който още мърда с отчаяна съпротива. Спазми на протест срещу сляпата стихия. Последен гърч от най-силното човешко желание: да останеш, да бъдеш продължен, да не изчезнеш напълно.
Снежна, смъртна маска на стремежа към безсмъртие.
Поетът би искал да му изпрати един прощален шеговит поздрав, една топка сняг във врата:
Снежен човек.
Гори гняв в очите от въглен. Надигнал си дълга метла, та преспите да пометеш, наивнико снежен човек!
Въставаш срещу мразовете, а топлата, искрена пролет надушваш с носа си от морков, мечтателю снежен човек.
Ще дойде тя, русата пролет с небеснозелени очи, и ще те погали с южняка, мой влюбен снежен човек.
И ти ще заплачеш от радост, че злостният мраз е сразен, и ще се стопиш цял от нежност, мой храбър снежен човек.
Ти сам си поиска това!
Рожден ден
Младостта в снежна килия
Зад решетка от ледени висулки, смъкнати с лавината от високите скали, в бяла единочка е окована младостта.
Затворнически стени, варосани със сняг.
Бранко тъкмо днес навършва 21 година. Бори се с целия жар на неизживяната си младост за глътка въздух.
Лавината го притиска отвред. Няма през къде да се изскубне на свобода. Ще бяга от затвора със спомени и мечти.