Най-безпомощният въпрос на мъжа.
— Страхувам се за тебе!
Същото, със същия глас казва и майка му. Нима пътува цял живот към любовта, за да стигне до майка си?
— Няма нищо страшно! — успокоява той двете.
— Не ме обичаш! Не ме жалиш! Как ще ме оставиш да те мисля! Нямам нищо на света освен тебе!
Започва се. Ето какво го чака. Същите обвинения, с каквито майка му го прогонва от къщи.
— Ти си ми единствен! — изхълцва Снежа.
Единствен син. Единствен любим. Като чуе думата „единствен“, усеща примка на шията.
Той има неловкото чувство, че гали някогашните черни коси на майка си.
— Кога? — пита тя между две изхълцвания.
— Какво кога? — недоумява той от многозначителния й тон.
Мълчание, което го тревожи.
— Кога ще се оженим? — изшептява тя.
Нима трябва да я утеши с обещание за женитба? Още е толкова млад. Още толкова неизкатерени върхове, невидени простори. И как да се реши да се ожени за майка си?
Какво го очаква? Простор в кутията на телевизора. Пътуване от спалнята до кухнята. Спорове в топлинки. Сговор в дрънкане на лъжици и вилици. Навици в премълчаване. При най-добрия вариант.
Гузен се измъква от младото обятие на майка си.
Бягай далече от любовта!
Бягай от играта на роби!
За да станеш наистина пълнолетен, трябва да си свободен.
Но и другите край тебе трябва да са узрели за това: майка ти, любимата ти, другарите. Майка ти все още те счита за малък, нуждаещ се от настойничество като бавно развиващ се. И винаги, до твоите старини, ако тя доживее, ще те смята за такъв. Дори старостта не може да те освободи от опеката й. А момичето ти със същия майчински инстинкт те подчинява на нежните си грижи.
Къде е спасението?
Само другарите те считат за равностоен, само там можеш да се почувствуваш пълнолетен, макар и сред смешки и закачки.
По-скоро при другарите!
По-скоро към зрелостта!
Зрелостта е свобода.
Другарите
Проницателни. Критични. Взискателни.
Не можеш ни излъга, че си по-голям, отколкото си.
НИЕ сме сборно същество с многократно увеличителни сетива.
Не приемаме пълнолетието си само по гол цифров показател: 21 години. Това още нищо не доказва.
Трябва да ни убедиш, че си пълнолетен.
Че си се споил с нас като дисциплинирана, здрава, неотделима съставка на общността ни.
Да не се самооблъщаваш, че пълнолетието ти е твоя лична заслуга.
Благодарение на нас си навършил пълнолетие.
Да не си въобразяваш, че пълнолетието ти означава самостоятелни прояви, самоизтъкване, изпреварване на другите.
Може да си най-млад, най-щурав, най-нетърпелив — трябва да се съобразяваш с ритъма на общото движение.
По-малко или повече пълнолетни, всички в групата сме изравнени. Обезвъзрастени.
По-младите стават по-улегнали. По-старите — подмладени. Така се получава една средна, непроменна възраст. Групово пълнолетие.
То е съвсем различно от индивидуалното. То изисква взаимоопекунство, взаимоотстъпление, взаимопревъзпитание.
Искаш не искаш, в групата имаш две възможности:
Или младши, тоест ръководен.
Или старши, тоест ръководещ.
Избирай!
Можеш цял живот да си останеш младши.
Състоянието „ръководен“ е по-безгрижно, по-спокойно, по без вина, ако по начало го приемеш.
Състоянието „ръководещ“ е по-тежкото и по-отговорното. То изисква от тебе да бъдеш постоянно нащрек. И рискуваш да изгубиш приятелите си. И да си спечелиш неизлечима мнителност.
Опекунството в двете му противоположности ще съпътствува докрай живота ти.
Ако един ден ти писне и поискаш абсолютната отвързаност — ще изхвърчиш от дома, от групата, от света.
И ще откриеш, че там, вън от обвързаностите, владее най-страшното опекунство — на стихията, на случайността, на слепите водовърти.
Смири гордостта си.
Играта трябва да се играе.
Зрелост
Бранко слепешком търси пътищата, отвеждащи към пълнолетието. Брожението в него се предава на онази скрита антена, която поради липса на по-точно име се нарича поетическа интуиция.
Отскок от мъчителното узряване на двадесет и една годишния Бранко към задължителното прозрение на тридесет и три годишния Поет.
Ти си тъкмо „на жизненото поприще в средата“.
Узрял ли си напълно? Прозрял ли си?
Спомни си думите на Асен, Философа:
„Зрелост“ произхожда с общ корен от „зрение“.
Щом съзреш наистина, прозреш и узрееш. И от клона тупнеш на земята.
Ранозрейка — раноберка.
Ако ти харесва да висиш на вейката, остани си по-дълго зелен и непрогледал!
Чакай зимата да те завари сляп, незащитен и изненадан с падналия сняг върху главата и със зъзнещия мраз в сърцето…