— Горчиво!
Майка му, подмладена в образа на момичето. Снежа с побелели коси като майка му. Сливат се в един нежен облик. Снежна целувка. Дълга цяла вечност.
Пълнолетие
В бялата утроба на лавината се ражда пълнолетието му.
Не може повече да се сдържа и поема въздух. Сякаш в гърдите му удря леден юмрук. Вместо въздух вдъхва сняг.
Твърд въздух.
Пръстът, който отчаяно се мъчи да пробие отворче в снежната килия, се отпуща посинял. Едно последно трепване, и пръстът се слива със студения сняг.
Младежът се превръща в сняг — в твърд въздух.
Лавината го повива в бели пелени. Лицето му е прояснено. Възрастно лице.
Той е узнал в последния миг нещо много важно, най-важното в живота.
Такова е лицето на син, изгубил родителите си, наведен над безмълвния им гроб. Тогава иде зрелостта. Чак тогава.
Една сълза му замъглява окото и му дава нова леща, увеличително стъкло.
Слага си тъмните очила. И вижда света без илюзии, без бял блясък, без заслепение.
Свят, изпълнен със стръмнини и грапавини. Хора, изтъкани от недостатъци.
Другарите, вървящи близко един зад друг, зависими един от друг, съединени с общия стремеж към човешка независимост.
Игра на роби. Избирай: поробен или поробител?
Свободен.
Той е прогледнал с предпазни очила към слънцето и е видял сиянието му. Макар и само за един отрез от мига, тъмните очила, подарени му от Поета.
Родил се е да види слънцето. Това му стига.
Как ще изплати цената на зрението — най-скъпата цена? Само с живота си? Малко е.
С това чувство на вина. Вина пред най-близките.
Ла-вина. Вина, по-тежка от лавината.
Стигнал си вече до зрелостта.
Честит рожден ден!
Ен на гнева
Мъките на съвестта са по-страшни от смъртта
Водачът Найден надава продран вик:
— Лавина!
И предизвиква с вика си бедата.
Снежни козирки рухват от билото и се свличат по улея на склоновете.
Страхът пред отговорността е по-страшен от страха пред смъртта.
Водачът се хвърля срещу лавината с открита гръд да я спре, да я задържи поне за миг, да даде време на другите да се спасят.
Лавината го поваля и преобръща.
В снежната преизподня той изживява терзанията на съвестта.
Това е то, библейският съден ден.
В кратката вечност от минута и половина, докато може да живее без дъх, човекът минава през ада. Никой не може да избегне този страшен съд. И най-бързата смърт, и най-светкавичната катастрофа не спасява от тази една секунда макар, от тази една стотна от секундата, когато съзнанието изгаря с най-интензивния си пламък.
Една минимална частица от секундата — безкрайно време за вихровата дейност на представите, изскочили от отпушената бутилка на подсъзнанието.
Тогава нахлуват с неудържима сила грешките, забравените постъпки, престъпното нехайство към другите и към себе си, равнодушието.
Непоправимото.
Само да се върне прежната нощ и всичко ще се промени
Водачът си спомня снощната напрегната вечер в хижата.
На въжета, кръстом обтегнати над печката, се сушат чорапи, пуловери, шалчета, провесени над главата му. Сенките им тежат като трънен венец над челото му.
Другите лежим по наровете, без да можем да заспим. Очите ни са приковани в хипнотичната игра на огъня в печката.
Навън вие фъртуна.
Запяваме планинарска песен, за да заглушим този страховит вой.
Поетът, неподвижен като гущер на припек, е излегнат пред вратичката на печката. Поел върху лицето си румения отсвет на огъня, той прави пламъка зрим и животрептящ.
Водачът излиза пред хижата, наметнат с якето. Едва пробива с рамо виелицата, за да се прибере пак вътре.
За миг песента ни стихва. Нахлува фученето на фъртуната. Посрещат го изчакващи погледи от наровете. Няма къде да убегне от тези непропускащи очи.
Фъртуната заговаря преди него. Звучи безпрекословно.
Но водачът потушава скъсването на една тревожна струнка в своя глас и ни успокоява:
— Утре ще се изясни. Никаква демобилизация! Преди разсъмване да сме на крак!
Пазачът на хижата, свит край печката, пуши луличката си и казва:
— С планината шега не бива!
Ненадеен порив на бурята отвън изкъртва капака на прозореца. О стъклото се прилепя бялото, брадато лице на снеговея.
Всички се смълчаваме за миг. Суеверният се надига на лакти. Под внушенията на вятъра лицето му се изопва. Останалите запяваме тиролската песен, която ни придружава навред:
Внезапна решителност ни обхваща. Ние няма да позволим на Водача да се откаже от опасния път.