— Има един, но ти не го виждаш! — злорадствува Никифор.
— Кажи, къде е?
Никифор мълчи отмъстително.
— По-скоро! Кажи!
— Късно е да ме питаш! — отвръща другият.
Отново Водачът потъва в белия хаос.
Основите на почвата, върху която е стъпвал, са подкопани.
Няма друг път, няма заобикаляне, няма излаз.
Целият му живот е бил път към лавината.
Ако би повторил живота си, пак би стигнал до лавината.
Грижливият овощар
Нова, разпенена снежна вълна го залива презглава. Водачът се вкопчва в друга представа като удавник за сламка.
Сади в градинката пред къщата си дръвчета. Нежно ги повива със слама, отгоре със зебло, завързва коленцата им. Говори им като на същества, които го разбират:
— С природата шега не бива! Никакво излизане в лошо време!
Халата го изтласква към хижата. Сред въртящия се снежен облак той търси вратичка за спасение. Едва налучква бравата на вратата към хижата. Влиза, отърсва снега от плещите си и заявява с твърд глас:
— Никакво излизане утре!
Всички надигаме глави от наровете. По стените израстват сенките ни, наежени.
— В хижата ли ще останем? — пита Горазд и не иска да повярва.
— Да не си луд! — възкликва Никифор.
— Сбогом на Памир! — притуря Присмехулникът и с това сипва пипер в раната ни.
Наскачаме от наровете. Сенките ни повдигат гредите на тавана. Протестираме.
— Аз отговарям за всички вас! — казва Водачът и се свежда над крехките дръвчета в своята градинка.
— Отговорността е обща! — напомня Горазд.
— Колективна отговорност, все едно без отговорност! — подхвърля Асен, страничният наблюдател.
— Философе, стига буржоазна диверсия! — казва Присмехулникът.
— Ще вървим, щом сме тръгнали! — се обаждат гласове.
Водачът отпуща обезсилен ръце:
— Аз ли водя групата, или групата води водача?
Деян се намесва:
— Ти за дръвчетата се грижиш повече, отколкото…
Никифор противоречи до последния миг:
— Ние не сме дръвчета!
Деян се обръща към Водача с изобличителен въпрос:
— Защо скри от групата, че аз съм против похода?
— Защо скри? Защо? — повтаря снежното ехо.
Каква е пружинката?
Сега, когато всичко рухва и се троши, искаш да извадиш скритата пружинка и просто да я видиш каква е.
Откъде иде страстта за водачество?
Коренчето на амбицията ти е дълбоко. Още преди възмъжаването.
Детството в покрайнините на града. Босо, рошаво, с одрани колене, с татуировка от кал. Двете махали с еднакво прихлупени стрехи са във война от незапомнени времена. В наследство се предава войната от поколение на поколение.
Оръжията са прашки, камъни и крясъци.
В едно утро — началното утро на живота ти — избират тебе за вожд на бандата. Не си и сънувал за такава слава. Предишният вожд се разболя от скарлатина и по липса на по-високо момче посочват тебе. Високият ръст те подведе.
Оттогава ти повярва, че си роден за вожд. Но скриваш от другите този странен, неудобен дар на природата. Какви усилия ти струва да се подчиняваш на предишния водач — Никифор. И ти успяваш да надделееш себе си.
Но иде второто утро в живота ти. Никой не може да спре изгрева, а най-малко ти самият. Противопоставяш се, изтъкваш скромно своята неопитност, навеждаш глава от някакъв смазващ срам пред собственото си вътрешно ликуване.
Ние настояваме. Ние те избираме от цялото си сърце. Ти си нашият любимец. И най-главното твое качество: ти си близък приятел с Деян. Двамата сте неразделни. Какво повече? Ти си пълен антипод на Никифор, предишния водач, който се е откъснал от всички в групата. Твоят открит, общителен характер вдъхва доверие дори в най-скептичните, като Асен, страничния наблюдател. Ние единодушно те тласкаме към задълженията на водач.
Как си притеснен! Струва ти се, че всички чуваме гордото тупане на сърцето ти. То се удря в планината и ехото му отвръща.
Сам си проглушен от сърцебиенето си.
Какво усилие ти струва да прибереш глупавата си усмивка.
И все пак, не ти сам се избираш за вожд. Ние спираме погледи на тебе. Ние те обричаме на вина. Ние смъкваме от себе си отговорността и я стоварваме на твоите стройни плещи.
Ние. А защо на това сборно същество му е нужно водачество? Не е ли страстта обратна — не във водача, а във водените — да имаме непременно вожд, да го слушаме, да го ласкаем, да го величаем, да го дебнем за грешките му и на края да го замеряме с камъни?
Цената
Докато се озърнеш, и изгуби приятелите си.
Как стана това? Деян, който ти беше по-близък от брат, неусетно охладя към тебе. А тъкмо сега, когато си водач, ти е нужно такова приятелство. Първо той започва да те избягва. Защо? Ти си принципен. Никога не би допуснал да го обидиш с предпочитание или облаги. Но той се държи настрана. Ех, разбира се, няма да се унизяваш да го молиш и да му се натрапваш.