Вещателният шепот на валящия сняг прониква в сънищата му и ги заставя да се вслушват.
Ако мъртвите сънуват, земята е пълна със сънища.
Момчил, вече Суеверният, като биолог си създава една своя полунаучна, полуфантастична хипотеза за тълкуване на някои сънища:
Елементарните частици в микросвета се движат със скорост, по-голяма от скоростта на светлината. Ако си представим в нашия свят на мудно движещи се величини една такава скорост, тя би добила парадоксалния израз: телеграмата за злополуката с баща му би пристигнала предишния ден преди самата злополука. А сънят му не бе ли една такава предварителна телеграма, изпратена по вътрешния безжичен телеграф на подсъзнанието, където властвуват тайните на микросвета, гъмжащ от неуловими частици, стрелнати със свръхсветлинна скорост?
Снегът заравя тайната му.
И когато спра да дишам, се надявам
Щом има тайни, има и чудеса.
Ще стане чудо.
Ще се спасим.
Дара повтаря невнятно с превързана уста с марля, замотана в снежната вихрушка:
— Ако бяхме знаели…
Фученето на кръвта в ушите не й дава да издума.
Виждаме или усещаме, или си въобразяваме, че виждаме:
Свистящи бели зилове, подскачащи, пълзящи, звънтящи, гърмящи, огненобели кълба, които растат и се въргалят надолу, удряйки се един в други.
Бяла смърт, сведена милосърдна сестра.
Затворени сме в болницата на лавината.
Няма изписване от тази болница.
Поне да предадем нещо на живите като завещание:
Нашия опит със смъртта.
Нашите грешки — стъпала към истината.
Ние сме заключени вътре в нашия опит. Не можем да го предадем на другите.
Всеки трябва сам да плати с живота си своето познание.
Не можеш наготово да получиш опит. Дори да ти го пъхнат в шепата, ще го обръщаш отсам-оттам, без да разбереш за какво служи, и ще го разсипеш през пръстите си.
Опитът е непредаваем.
Всеки трябва да започне отначало.
Всеки с главата си да пробие зидовете на леда.
За да разбере…
Запазване на любовта завинаги чрез замразяване
И след последния дъх
Асен светкавично осъзнава:
Имам още едно мигновение. Имам още време!
Нямам дъх. Още мисля. А това е повече от всичко.
Макар и без дъх, ще направя нещо. Не зная какво точно ще бъде то. Но непременно ще направя!
Отдавна вътрешно се подготвям за това.
Ще направя нещо, дори нищо да не мога да направя, пак ще направя нещо!
Всичко губя, нищо не ми остава, и пак ще трябва да направя от това нищо — нещо!
Аз ще се изявя чрез нищото, което ще направя.
— Още мисля — значи всичко мога да направя!
Един свободен човек
Асен, попаднал в снежния капан, излиза най-после от собствения си вътрешен капан и в миговете преди смъртта си е свободен.
Негов идеал е било абсолютното изтръгване от инерцията на вярата, на заблудите. Цял живот си е изработвал имунитет срещу всякакъв вид митове. Считал се е безкомпромисно невярващ.
Но бедата е била, че все още до този последен миг му е било необходимо да вярва в нещо, по-висше от него.
Вярвал е по вроден инстинкт в хармонията, в уравновесената структура на света. Обяснявал си е, че дисонансът иде от него, че грешката е негова, че разрухата се гнезди вътре в него.
Сега и този последен мит се сгромолясва заедно с лавината.
Нищо по-ужасно от това да бъдеш без вяра, сам, с необятна свобода.
Пълна безопорност.
Последната опора
Асен продължава съществованието си няколко мига още чрез интензивно разсъждаване. За него да живееш — това е да мислиш.
Мисълта му се устремява към своя антипод.
Дара. Нейната остра, винаги противопоставяща му се мисъл предизвиква неговите възражения, намагнитва цялата му мислеща същност.
Нейният опак характер стимулира самоутвърждаването на неговия особняшки характер.
Противоречието. Най-сетне се добра до нещо. Единствената опора, на която се крепи битието.
Равновесието чрез противоположности.
Сам стигна до истината.
Може хиляди преди тебе да са я намерили. Но когато ти платиш истината с цената на своя живот — тя не е повторение, тя е първооткритие.
Ти пречупваш истината през себе си и тя носи някаква нова, твоя багра, нов оттенък, който я прави нова за света.
Истината няма едно-единствено, вечно лице. Тя непрестанно се ражда наново и се явява с лицето на своя носител.
Отложена среща
Дара и Асен, затормозени от интелигентност, все са отлагали своята среща. Няма за кога повече да я отлагат.