Вълните на езерото се превръщат в снежни дипли, които го давят. Пръските — в снежни прашинки, които го задушават, запушвайки порите на кожата му. Струва му се, че с кожа разбира зърнестия шифър на снега.
Зиморничавият вика сам на себе си:
— Преодоляването на първия миг, това е всичко!
И се мъчи да плува в снега срещу течението на лавината.
— Не първата, а втората стъпка решава всичко! — възразява опитният стар алпинист Деян в спомените му.
— Няма време за втора стъпка! — ахва удавникът в лавината.
Вторият
Гордостта на Зиморничавия е, че е бил винаги втори на свръзката.
— Успехът на едно изкачване зависи до голяма степен от втория! — ги е учил Деян.
Малцина са се вслушвали в това. Всеки иска да бъде първи. Оттам произтичат паданията от скалите, забавянето, връщането от сред път, тъпченето на едно място. Никой не е съгласен да бъде по-назад.
Човекът още не е дорасъл да бъде втори.
Зиморничавият, единствен в групата, с радост започна като втори на свръзката и си остана до края такъв. Често се е налагало да мине напред. Той се е подчинявал на необходимостта да бъде първи, но без да се увлича. И пак с готовност се е отдръпвал да даде преднина на друг.
Какво щастие да бъдеш втори! първият се катери нагоре, упован в тебе. Ти си се закрепил здраво на скалата и го осигуряваш. По трептенията на въжето следиш стъпките му. Не се разсейваш ни за миг. Не виждаш природните прелести. Цял си погълнат от голямата си отговорност. Свит в усойната сянка на скалната гънка, ти си все нащрек. А първият се катери вече високо към върховете, огрени от слънцето. Оглежда се, зашеметен от просторите. Той е със свободни, сигурни движения, понеже ти здраво държиш въжето. То се изхлъзва равномерно през дланите ти, сгорещявайки ги. На тази нишка крепиш живота на своя другар. Тя е общата вена, по която тече кръвта на двама ви. При всяко опъване на въжето, замираш със спрян дъх. Изведнаж то отскача, ще изхвръкне. Впиваш цялата си воля в ръцете, да врежеш въжето в живо месо, да не го изпуснеш. Сякаш стискаш мълния. Огън сече дланите ти. Ще издържи ли това въже тежестта на падащото тяло? Няма ли да се скъса общата вена, по която тече кръвта на двама ви? Постепенно мълнията се укротява в ръцете ти. Внимателно възстановяваш равновесието на увисналото тяло, превърнато в махало на часовник, което отмерва мъчителните секунди. Изтегляш въжето. Животът на косъм. Ти го спаси.
Дружбата на двамата е вързана завинаги с това въже. Скулпторът не би направил такива рисковани катерения по заледените скали зиме, ако не бе Зиморничавият втори на свръзката. Най-добрият приятел, готов винаги да го следва вярно и неуклонно по стъпките.
Въжето се мотае пред него, спъва движенията му, но той чувствува една вътрешна лекота — той е втори. Без него първият не би бил пръв.
Не настъпвай въжето
Животът виси на едно въже между двамата.
Сам на въжето — това е бесилка. Смърт.
Двама на въжето — това е свръзка. Живот.
Първото правило при алпинизма е: Не настъпвай въжето!
Връзката между два живота, опъната над пропаст, е въжето. И най-вълче озъбени скали не могат да я съсекат. И най-бързо наточен бръснач на вятъра не може да я пререже. И най-твърда обковка на снега и на леда не може да я прекърши.
Въжето, здраво стиснато от една ръка и протегнато до друга ръка, скрепило с възел една гръд и свързано с друга гръд, е опората на човека между земята и небето. То е отпуснато свободно, за да не спъва движенията. Само когато е напълно свободна връзката между двама, е здрава и животворна.
Не настъпвай въжето! Ненакърнената опора е сигурна. Никой чужд отдолу, от ниското, не може да скъси въжето, нито да го опъне, нито да го среже. Само един от двамата горе, ако го настъпи — нехайно, слепешком, с груб крак. Безотговорно.
Не настъпвай въжето! Не забравяй това основно правило! Настъпиш ли въжето — тази артерия, по която тече кръвта на живота между двама, — става смъртно опасно.
Настъпената връзка се превръща в пречка, в спънка, в примка. Ти ставаш спънат кон. Орел, завързан на кол.
Настъпеното въже се превръща в змия, която те ухапва за петата. За ахилесовата пета.
Не можеш да продължиш да се качваш нагоре. Не можеш да предаваш сигнали по настъпената жица. Не можеш да приемаш шифъра по тази единствена свързочна нишка.
Увисваш сам, глух, сляп, сакат между земята и небето.
Настъпеното въже е край за двамата. Единият, тъкмо направил върховно усилие за едно изнасяне на тялото нагоре, за да се издигне над собствената си глава, разчитайки на другаря си, изведнаж полита дръпнат надолу в бездната. Вторият, небрежният или умореният, или невежият, който е турил крак върху въжето, сякаш е настъпил мина — взривно отскача и се понася след първия. Настъпеното въже тегли и двамата към дъното.