— Разбирам — преглътна Ничи.
— Но просто не мисля, че аз съм човекът. Не знам защо. Не че съм голям специалист по тънката част, но просто усещам, че не съм жената, от която той се нуждае. Ако ме помоли да го направя, разбира се, изобщо няма да се замисля… но няма да е точно по мое желание. Разбираш ли какво имам предвид?
— Искаш да кажеш, че ще го направиш, защото изпитваш огромно уважение и обич към него, но не и защото лично ти си го представяш като свой любовник.
— Именно — въздъхна облекчено Кара, очевидно доволна, че някой друг изрази мислите и гласно вместо нея. — Когато усетих чувствата му, когато се прегръщахме… пред полагам, че бих разбрала, ако изпитва нещо такова към мен. Но нямаше подобно нещо. Обича ме, сигурна съм, но не по онзи начин.
Ничи на свой ред въздъхна, но по-предпазливо.
— Е, това ли искаше да ми кажеш? Че според теб причината да си въобрази онази жена е самотата му?
Кара кимна.
— Да, но има и още нещо.
Ничи огледа улицата, към плевнята продължаваха да прииждат хора.
— Е, слушам те?
— Мисля, че тази жена би могла да бъдеш ти.
Ничи се обърна рязко, за да види втренчената в лицето и Кара. Сърцето и се качи в гърлото.
— Моля?
— Мисля, че ти си подходяща за Господаря Рал. — Вдигна ръце, за да предотврати възраженията и. — Не казвай нищо. Не искам да ме обвиниш, че съм луда. Засега просто замълчи. Помисли си. Скоро ние с Господаря Рал тръгваме и ще имаш достатъчно време до следващата ни среща, за да обмислиш нещата. Не те моля да пожертваш себе си за него, нито да правиш някакви подобни глупости.
Просто казвам, че Господарят Рал има нужда от някой и тази жена би могла да бъдеш ти. Искам да кажа, ако наистина ти се струва редно.
Аз не съм жената, от която той има нужда. Аз съм Морещица, а Господарят Рал е магьосник. Аз ненавиждам магията, а той е магия. Ти си чародейка. Кой би го разбрал по-добре от теб? Кой по-добре от теб би му помогнал във всичко в живота?
Спомням си онази нощ, под навеса, когато вие двамата разговаряхте за творческите възможности на магията. Не разбрах и половината от това, за което говорехте, но тогава ми направи впечатление, че вие двамата се разбирате толкова добре, че предугаждате мислите си, идеите си, че си пасвате идеално. Спомням си, че изведнъж си казах — е, ами че те са си лика-прилика.
Както лежахме така, един до друг, и се опитвахме да се топлим взаимно, си помислих още и че изглеждаш чудесно до него. Че приличаш на жена, която е близо до мъжа, когото обича. Едва ли не очаквах да го целунеш. Би ми се сторило съвсем естествено.
Сърцето на Ничи препускаше лудо.
— Кара, не… — Думите я предадоха.
Кара свали откъртено парченце от мазилката на къщата.
— Освен това си може би най-красивата жена, която съм виждала. Господарят Рал заслужава да има до себе си жена, която да му е лика-прилика. А не се сещам за друга като теб.
— Съпруга…?
— Нима не разбираш колко логично е всичко? Това би запълнило празнотата, която почувствах вътре в него. Би му донесло радост и щастие, които да изместят чувството за потиснатост. Така той ще има човек, с когото да споделя дарбата и връзката си с магията. Няма да е самотен. Помисли върху това.
— Но Ричард не ме обича, Кара.
Кара я изгледа продължително, настъпи неловко мълчание. Ничи си припомни, че веднъж Ричард и бе споменал какво парализиращо въздействие може да има погледът на втренчена в тебе Морещица. Сега разбираше какво е имал предвид.
— Може да не таи подобни чувства сега, но когато се върнем и ти отново се присъединиш към нас, можеш да се постараеш повече и да му покажеш, че си отворена към изграждането на подобни взаимоотношения помежду ви. Имам предвид, ако искаш, ако тази идея ти се струва приемлива. Понякога хората имат нужда от леко подбутване, за да се замислят сериозно в дадена посока. Ето защо се почувствах длъжна да ти кажа всичко това. Може би ако той знае, че си склонна на подобна крачка, ще се заинтригува и ще започне да гледа на теб в друга светлина.
Нали знаеш, влюбените все някога са се влюбили. Не са се родили с любовта към партньора си в сърцето. Може би просто трябва да му помогнеш да стигне до момента, в който ще започне да гледа на теб по онзи начин. Не изключвам възможността сега да си мисли, че красива и умна жена като теб не може да го обича истински. Понякога мъжете се отнасят изключително свенливо към жени, които смятат за изключително красиви.
— Но аз не мисля, че той…
— Възможно е дори да си е внушил, че ти не би се заинтересувала от него — продължи Кара със заговорнически тон — и затова да си е измислил онази жена — за да запълни празнината.
— Мисля, че е време да вървим при плевнята — облиза устни Ничи, — да не вземе да тръгне без теб. Май няма търпение да потегли.