— Да, права си — усмихна се Кара. — Виж, Ничи, ако предпочиташ, забрави за разговора ни. Виждам, че, те накарах да се почувстваш неловко. Пък и бездруго не смятам, че имам право да се изказвам по тези въпроси.
— А тогава защо го направи?
— Сигурно, защото го държах в прегръдките си и почувствах дълбините на самотата му. И това разби сърцето ми. — Погледът и, зареян в небитието, се върна върху Ничи. — А е голяма рядкост нещо да съкруши сърцето на една Морещица.
На върха на езика на Ничи бе да допълни, че това важи и за чародейките.
Двайсет и втора глава
ВЪТРЕШНОСТТА НА КОНЮШНЯТА БЕ ОСВЕТЕНА от меката уютна светлина на фенери, закачени по гредите. Над широката пътека между яслите и отделенията се стелеше миризма на прахоляк и на прясно сено. Пътеката и част от празните ясли бяха изпълнени с мъже и жени, някои водеха и децата си. Сега, след като Ричард бе говорил пред близките на загиналите мъже, мнозина му бяха пожелали безопасно пътуване и се бяха отправили към домовете си.
До изгрев слънце оставаха още около два часа. Въпреки ранния час в конюшнята бяха дошли и други хора от града, не само роднини на загиналите, за да му зададат въпроси, касаещи предстоящата битка. Мнозина се бяха покатерили на навеса горе и бяха насядали върху балите сено, но вече започваха да слизат по стълбата. Ричард предположи, че сигурно се канят да се приберат и да поспят още някой и друг час. Знаеше, че сънят им ще бъде нарушен от тревогите около предстоящото нападение над града.
Виктор стоеше до него с мрачен вид, явно натъжен от собствените си думи за това колко смело са се държали всичките му другари и колко много ще му липсва всеки от тях.
Мнозина от присъстващите дадоха воля на чувствата си и се разридаха гласно. Ричард знаеше, че каквото и да каже, няма да облекчи болката им. Постара се да им покаже по най-убедителния начин високата си оценка за техните близки, да сподели, че е обичал всеки един от тези момчета. В крайна сметка единственото, което му оставаше, бе да изрази съболезнованията си от загубата им. Почувства се безпомощен и безполезен, макар че хората явно разбираха и приемаха всичко, казано от него.
С периферното си зрение той забеляза Ничи и Кара на входа на конюшнята. Двете си запроправяха път през тълпата, която се движеше към изхода. Ричард вече започваше да се пита къде ли се бавят двете жени, но заобиколен от хора, които го засипваха с всякакви въпроси, не му остана възможност да отиде да провери какво става. Реши, че или са искали да му оставят достатъчно време да поговори с хората, или пък Кара е предпочела да остане навън, за да държи околността под око. При всички положения се зарадва да ги види.
— Значи да разбираме, че според теб онова същество, звярът, дето връхлетя върху странноприемницата на Айшак, е преследвал теб? — попита възрастен мъж на име Хенден. В едната си ръка стискаше дълга извита лула, а с другата се бе подпрял на близкия парапет. Тежестта на годините бе изцедила жизнеността на мъничкото му изпито личице. Поради възрастта му, а вероятно и заради тихия му глас и ненатрапчивото му присъствие повечето го бяха изпреварили с въпросите си. Хенден всмукна от лулата си, изпусна ароматен облак дим и зачака отговора на Ричард.
— Както вече казах, по всяка вероятност е така. Не знам точно какво представлява въпросното същество, но съм почти сигурен, че аз съм неговата мишена. Затова смятам, и се надявам да ме разберете правилно, че е по-добре да се махна веднага от града ви, за да не рискуваме да ме нападне за втори път и да вземе жертви.
Старецът свали лулата от устата си и я вдигна към Ричард.
— Искаш да кажеш, както пострадаха хората на Виктор, понеже ти си бил наблизо?
— Чакай, Хенден — пристъпи напред Виктор. — Господарят Рал не е виновен, че враговете ни се опитват да го убият. Същите тези злодеи приближават насам и възнамеряват да изколят всички ни — със или без помощта на звяра. Ще е редно ли да обвиним теб, ако войниците на Джаганг, изпратени да убият теб, пронижат Господаря Рал, понеже им се е изпречил случайно на пътя, докато са търсели теб.
Моите момчета бяха тръгнали срещу Императорския орден и бяха покосени от зла сила. Орденът сее зло. Те се бореха за свят, в който те и семействата им да живеят свободно и спокойно. Те избраха борбата вместо живота в подчинение.
Хенден захапа лулата си и плъзна воднистия си поглед към Виктор.
— Просто питам. Струва ми се редно да се информирам за ситуацията възможно най-подробно и да знам какво можем да очакваме.