Мъжът огледа със свиреп поглед насъбралата се тълпа. Спря очи върху Ричард, който обаче не вдигаше глава.
— Да, разбира се, госпожо. Моля, предайте нашите благодарности на господин кмета, задето полага толкова усилия да върне размирниците в правия път на Създателя.
— Осигурете на този гражданин безпрепятствено излизане от града — заповяда Ничи на стражите. — Вземете достатъчно хора, за да е сигурно, че няма да има повече неприятности. Няма нужда да ви напомням колко ще се разочарова кметът и градският съвет, ако с този човек се случи нещо неприятно. Той трябва да продължи пътя си по живо, по здраво.
Мъжете измърмориха, че ще се погрижат. По реакцията им Ричард разбра, че не им беше трудно да се превъплътят обратно в ролята на смирени поданици на Императорския орден. Всички присъстващи изпратиха в мълчание групичката стражи и техния повереник. Дълго след като тя се бе скрила от погледите им, те продължиха да стоят, без да мърдат, без да говорят, сякаш опасявайки се да не би онзи да чуе какво ще си кажат.
— Е, надявам се, че ще се върне при останалите войници — въздъхна най-накрая Ничи. — Ако наистина успее, ще сме свършили добра работа. Стореното току-що ще внесе доста смут преди битката.
— О, да, ще се върне — увери я Виктор. — Няма да има търпение да докладва новините, които ти му осигури тази нощ. Да се надяваме, че нападателите ще придобият достатъчно самоувереност, че да успеем да ги изненадаме.
— Да се надяваме — повтори Ничи.
Част от хората в конюшнята се разприказваха оживено, доволни от начина, по който Ничи успя да надхитри врага и да го обърка. Други си пожелаха лека нощ и си тръгнаха. Трети останаха втренчени в трупа.
— Съжалявам, че се наложи да те ударя, Виктор — извини се с усмивка Ничи.
— Е, целта оправдава средствата — сви рамене той. Явно се притесняваше да погледне Ричард в очите, сякаш я бе страх да не я смъмри.
— Иска ми се войските, които приближават насам, да мислят, че няма да срещнат никакви трудности и ще ни смажат с един удар — обясни тя. — Прекалената самоувереност води до грешки.
— Има и още нещо — каза Ричард.
Ничи стрелна с поглед хората, които все още не си бяха тръгнали, после се приближи към него, за да не ги слушат всички.
— Ти каза, че мога да тръгна и да те догоня, след като войските, решили да нападнат Алтур’Ранг, бъдат разгромени.
— Е и?
Сините и очи заблестяха, твърди като стомана.
— Възнамерявам да го направя.
Ричард я изгледа продължително, накрая реши да я остави да направи, каквото може, за да помогне на Алтур’Ранг, и да не и се бърка. Освен това беше притеснен — меко казано — от характера на намеренията и. Точно в момента изобщо не му се щеше да разбира какви са и плановете и бездруго си имаше достатъчно грижи.
Протегна ръка към разхлабените връзки на корсета и и ги завърза.
Тя стоеше така, разперила ръце, без да откъсва поглед от очите му.
— Благодаря. Сигурно са се развързали в суматохата.
Ричард се направи, че не забелязва лъжата и и подири с поглед Джамила, която стоеше по-встрани сред групичка хора. Бузата и бе отекла и червена. Тя бе коленичила и притискаше с все сила момиченцето си.
— Как е тя? — попита Ричард, след като се приближи.
— В безопасност е. Благодаря ти, Господарю Рал. Ти спаси безценния и живот. Благодаря ти.
Момиченцето се притискаше в майка си и хлипаше. Погледна Ричард с ужас, все едно се страхуваше, че може да посече и нея. Бе станала свидетел на нещо ужасно, извършено от ръката му.
— Радвам се, че е жива и здрава — каза той на майка и. Усмихна се на момиченцето, но в отговор получи сърдит поглед, изпълнен с омраза.
Ничи го стисна със съчувствие по рамото, но не каза нищо.
Хората, които още не си бяха тръгнали, се завтекоха да го поздравят, задето спаси детето. Явно бяха проумели, че всичко, което Ничи каза на онзи мъж, и изобщо поведението и е част от някакъв сценарий, че не е наистина. Мнозина направо я поздравиха за умелото изпълнение.
— Сигурно са повярвали — рече един от присъстващите. Ричард подозираше, че планът на Ничи всъщност е далеч по-мащабен. Малко се притесняваше какво е намислила.
Проследи с поглед как двама от стражите изтеглиха трупа на шпионина навън. По знак на Айшак неколцина други се заеха да избършат петната. Мирисът на кръв превъзбуди конете и те нямаха търпение да напуснат конюшнята.
Хората пожелаха на Ричард лек път и се пръснаха по домовете си. Скоро конюшнята се опразни. Неколцината, които се заеха да почистят, приключиха и също си тръгнаха. Останаха само Ничи, Кара, Айшак и Виктор. Настъпи тишина и спокойствие.