Всички удоволствия, които някога бе изпитвал, се върнаха в тялото му с изненадваща интензивност, по-силни от всички най-големи удоволствия в живота му; гледките и ароматите никога не му се бяха стрували по-живи и истински. Цареше пълна тишина, нарушавана само от съскането на близката лампа и тихото изцвилване на един от конете. Целувката и го разтрепери целия.
Нямаше представа дали стореното от Ничи е продължило секунда или час. Такъв род магия Ричард никога преди не бе изпитвал. Остана без дъх, наложи се да се сепне, за да си припомни да диша.
— Какво… какво ми направи? — успя да я попита след малко.
В крайчеца на устните и разцъфна едва забележима усмивка, която озари красивите и сини очи.
— Вкарах в теб една мъничка искрица от магията си, за да мога да те открия. Аз познавам своята сила. Ще успея да я проследя до теб. Не се бой, ще действа достатъчно дълго, за да имам време да те намеря.
— Мисля, че си направила още нещо, Ничи.
Усмивката и угасна. Сбърчи угрижено вежди. Трябваше и известно време, за да намери подходящите думи. Най-сетне тя се вгледа в него с такова напрежение, сякаш се опитваше да му внуши колко е важно за нея той да разбере.
— Винаги досега магията ми те е наранявала, Ричард: когато те отведох, когато те държах в плен дори когато те лекувах. Винаги ти е причинявала болка, дискомфорт. Прости ми, но исках поне веднъж да те докосна с магия, която няма да остави болезнен белег в душата ти, няма да те накара да ме мразиш. — Сведе поглед. — Исках да ме запомниш с нещо по-приятно от онези пъти, в които съм ти причинявала болка. Исках един-единствен път да оставя у теб малка искрица от нещо прекрасно и приятно.
Той не се опита да си представи какво повече от „малка искрица“ е било това.
Вдигна брадичката и, за да я накара да го погледне в очите.
— Не те мразя, Ничи. Знаеш го. Освен това знам, че тогава, когато си ме лекувала, си ми връщала живота. Това е важното.
След известно време той на свой ред отклони погледа си от нейните сини очи. В главата му се зароди мисълта, че Ничи вероятно е най-красивата жена, която е познавал през живота си.
Освен Калан.
— Но все пак ти благодаря — успя да пророни, все още под влияние на замайването си.
Тя го стисна нежно за лакътя.
— Тази вечер се справи чудесно, Ричард. Помислих си, че едно докосване с приятна магия ще ти помогне да възстановиш силите си по-бързо.
— Виждал съм как хора страдат и умират. Не можех да понеса мисълта, че онова момиченце може също да умре.
Ничи се усмихна на думите му. Ричард посочи конете.
— Трябва да вървя.
Тя кимна и той отиде да изведе конете и да се увери, че всичко е готово. Ничи се запъти да отвори вратата на конюшнята. Кара изникна на прага и се насочи към своята кобила.
До зазоряване имаше още малко време. Ричард установи, че е ужасно уморен, особено след емоционалното напрежение при употребата на меча. Но наистина се почувства по-добре след стореното от Ничи. От друга страна, осъзнаваше, че в близките дни няма да имат възможност да спят добре. Чакаше ги дълъг път, а той смяташе да го измине за възможно най-кратко време. Тъй като се бяха подсигурили с резервни коне, щяха да имат възможност да яздят с пълна мощ, да сменят животните и да продължат напред със същото темпо, за да не губят време. Всъщност смяташе да бърза на предела на възможностите им.
Ничи хвана повода на коня му, а той пъхна крак в стремето и се метна на седлото. Кобилата размаха опашка и затанцува нервно, нетърпелива да напусне конюшнята, нищо че навън бе тъмна нощ. Ричард я потупа по хълбока, за да я поуспокои. Щеше да има достатъчно време да му демонстрира буйния си нрав.
— Между другото, Господарю Рал — попита Кара, вече метнала се на седлото, — накъде сме се разбързали толкова?
— Трябва да се видя с Шота.
— Шота! Отиваме при вещицата! Ти да не си откачил? Внезапно пребледняла като платно, Ничи се спусна към него.
— Лудост е да отиваш при вещицата, да не говорим, че из целия Нов свят има разпръснати войски на Императорския орден. Не бива да го правиш.
— Налага се. Мисля, че Шота може да ми помогне да намеря Калан.
— Тя е вещица, Ричард! — Ничи изгуби контрол над нервите си. — Няма да ти помогне!
— И преди ми е помагала. Дари Калан и мен със сватбен подарък. Надявам се да го помни.