Ничи посочи сградата с глава.
— Айшак, би ли ми докарал коня?
— Ти трябва да се ожениш за Ричард — изгледа я кисело той. — Направо сте си лика-прилика. И двамата сте напълно откачени.
Изненадана от думите му, на Ничи не и оставаше друго, освен да го изгледа.
— Моля те, Айшак, времето ни е ценно — рече след малко, възвърнала гласа си. — Нали не искаме онези момчета да си тръгнат с празни ръце.
— Да, Ваше величество — отвърна иронично той, — позволете ми да ви докарам кралския ат.
— Никога не съм виждала Айшак да се държи така — рече тя на Виктор, докато погледът и следеше отдалечаващия се към вратата Айшак, който не преставаше да сипе ругатни.
— Той те смята за луда. Както и аз. — Виктор вдигна юмруци на хълбоците си. — Какво стана? Номерът ти с онзи пленник в конюшнята не мина или си планирала точно такова развитие на нещата?
Ничи не беше в настроение да дава дълги обяснения, затова само го изгледа свирепо.
— Планирала съм да приключа с цялата тази история възможно най-бързо и да спася населението на Алтур’Ранг от кърваво клане! — изсъска тя през зъби.
— И това какво общо има с предаването ти в ръцете на брат Кронос?
— Ако им позволим да ни атакуват призори, предимството ще е на тяхна страна. Трябва да ни нападнат днес.
— Днес ли! — Той се обърна на запад, към залеза. — Но скоро ще мръкне.
— Именно — рече тя и като се протегна към каруцата, издърпа едно въже.
Замислен над думите и, Виктор се загледа към града.
— Ами, предвид обстоятелствата, ми се струва, че би било по-добре да не скачаме според техния аршин и да не влизаме в бой с тях денем. Ако има начин да ги подмамим да ни нападнат днес, съвсем скоро ще се озоват без светлина. И това ще е добре за нас.
— Аз ще ви ги доведа. Вие само се пригответе да ги посрещнете.
Бръчките по челото на Виктор се вгънаха още по-навътре.
— Не знам как ще ги подмамиш да ни нападнат днес, но когато дойдат, ние ще сме готови.
Айшак излезе от склада, повел бял жребец на черни точки. Гривата, опашката и краката под коленните сухожилия бяха черни. Освен, че бе красив и елегантен, конят явно беше доста силен и издръжлив. Но не беше онова, което Ничи искаше.
— Не изглежда толкова едър — каза тя на Айшак. Айшак го погали с любов по бялата муцуна.
— Ти не каза, че искаш едър, каза, че ти е нужен силен и надежден кон, който не се плаши лесно и има смело сърце.
Ничи пак огледа коня.
— Просто предположих, че за да притежава всички тези качества, конят трябва да е едър.
— Откачена жена! — промърмори Айшак на Виктор.
— Съвсем скоро ще е не само откачена, ами и мъртва! — отвърна ковачът.
Ничи подаде въжето на Виктор.
— Ще стане по-лесно, ако се качиш на зида, след като яхна коня.
Тя погали жребеца отдолу под брадичката, после и по копринените уши. Животното изпръхтя доволно и я подбутна с глава. Ничи го гушна и вкара в съществото му тънка струйка от своя Хан, за да го успокои и предразположи. Плъзна ръка по гривата му и надолу по корема, за да го опознае.
Без да каже нито дума, Виктор се качи на зида и я изчака да се качи на седлото. Ничи подреди полите на червената рокля, която бе облякла, и я разкопча до кръста. Измъкна ръцете си от ръкавите една по една, като придържаше предницата долепена към гърдите си, после я прихвана с лакти и протегна към Виктор долепените си китки.
Лицето на Виктор придоби цвета на роклята и.
— Сега пък какви ги вършиш?
— Това са опитни войници от армията на Императорския орден. Не само редови войници, ами и офицери. Прекарала съм дълго време с Ордена. При това бях доста известна — за някои бях Кралицата на робите, за други — Господарката на смъртта. Възможно е някои от тези мъже да са били в армията на Джаганг навремето, в който случай е абсолютно сигурно, че ще ме познаят, особено, ако съм с черна рокля. Та затова за всеки случай си облякох червена рокля.
Освен това е добре да им осигуря гледка, която да ги разсейва и да е още по-малко вероятно да ме познаят. Подобно нещо би осуетило обичайната хладна преценка на опитни войници като тях. И не на последно място, Кронос също ще ме забележи и ще реши, че „кметът“ отчаяно се опитва да го умилостиви. Нищо не събужда кръвожадните щения на тези мъже повече от слабостта.
— Според мен ще си навлечеш неприятности далеч преди да си стигнала до Кронос.
— Аз съм чародейка. Мога да се грижа за себе си.
— На мен ми се струва, че Ричард е магьосник, въоръжен с древен магически меч, а дори той загазва, когато врагът има огромно числено превъзходство. Не само го победиха, ами и за малко да го убият.