В типичния лагер на войската на Императорския орден жена, появила се разголена като Ничи, вече би била свалена от коня и изнасилена. Тези мъже бяха не по-малко похотливи — просто бяха по-дисциплинирани. Това бяха опитни, мотивирани, елитни отряди, изпратени да дадат израз на яростта на императора по повод факта, че населението на родния му град отказва да приеме неговата кауза.
Ничи я побиха тръпки на ужас при мисълта, че отново е сред тези мъже. Това бе елитът на войските на Императорския орден. Тези войници убиваха с възторг всеки, който дръзне да им се противопостави. Бяха глутница хищници, отдадени на жестокото налагане на своите вярвания сред хората. Те бяха олицетворение на думата кръвожадност. Тези мъже прилагаха на практика повелите на Ордена.
Докато Ничи и ескортът и навлизаха все по-навътре в лагера, все повече войници я поглеждаха с нескрит копнеж. Отвсякъде я засипваха подвиквания, подсвирвания, весели закачки. Минавайки, чуваше как и отправят през смях всякакви предложения и и дават обещания. Никой не запазваше за себе си намеренията и впечатленията си. Тя чуваше по свой адрес всевъзможни похотливи характеристики — а бидейки достатъчно дълго време сред хората на Джаганг, не можеше да се каже, че не познава този богат речник. Сега всички тези определения бяха отправени директно към нея.
Продължаваше да язди с изправена глава, мислейки си за Ричард и неговото почтително отношение към нея, за това колко много означава оценката му.
Край рядка горичка, разположена в близост до поточе, което си проправяше път през долината, Ничи забеляза палатки от агнешка кожа, малко по-големи от останалите. Макар да не можеха да се сравняват с луксозните и снабдени с всичко необходимо шатри на император Джаганг, тези палатки също бяха лукс за военен лагер. Бяха разположени на малко хълмче, което позволяваше на офицерите от командването да наблюдават целия лагер. За разлика от другите войски на Ордена, тук офицерският състав не бе охраняван от плътен обръч въоръжени до зъби мъже, които да ги отделят от войнишката сган. Пред главната палатка бе запален огън, на който роби въртяха огромни шишове с меса. Робите бяха неизменна част от антуража на офицерите с висок чин… и на първосвещениците от Братството на ордена. За елитна войска като тази би трябвало да са избрани най-проверените роби.
Щом групичката войници спря, онзи, който държеше поводите на коня на Ничи, направи знак с ръка към един от подчинените си, за да отиде да оповести пристигането им. Онзи прехвърли крак през седлото си и скочи на земята. Завтече се към главната палатка, при всяка крачка от панталоните му се вдигаха облаци прах.
Ничи, забеляза, че към тях отвсякъде приближават любопитни зяпачи, дошли да видят жената, доведена като дар за предводителя им. Чуваше смеховете им, остроумните им забележки, които отправяха, докато я изпиваха с похотливите си погледи. Тя познаваше прекрасно вледеняващия блясък в тези очи.
Това, което я притесни най-много обаче, бе фактът, че повечето от тези мъже бяха въоръжени с копия или носеха заредени лъкове. Тези войници бяха постоянно нащрек. Дори докато се закачаха с нея, те бяха готови да посрещнат всеки акт на заплаха, който евентуално би могъл да дойде от нейна страна.
Войникът, изпратен да обяви пристигането и, бе въведен в главната палатка от слуга. След малко излезе, последван от мъж с развята зад гърба му червеникава роба. Облеклото му се открояваше на бозавия фон на войнишките униформи като ярко петно кръв. Въпреки влагата и жегата качулката на робата му бе спусната царствено над очите му — знак на набожност и авторитет.
Приближи се към нея и я огледа най-подробно — преценяваше качествата на получената стока.
Офицерът, който държеше поводите на коня и, сведе почтително глава.
— Скромен дар от населението на Алтур’Ранг — обясни той с подигравателна представителност.
Насъбралата се тълпа се закикоти, но тихичко, мъжете закоментираха помежду си какви точно удоволствия ще си достави Кронос с този подарък. От близките палатки наизлязоха офицери, за да видят какво става.
По лицето на Кронос се плъзна лъстива усмивка.
— Вкарайте я вътре. Ще трябва да разопаковам подаръка и да го разгледам по-обстойно.
Този път се засмяха по-смело. Усмивката на Кронос грейна — очевидно бе доволен, че хуморът му разсмива войниците.
Ничи отбеляза, че роклята и определено разсейва войниците, но това се очакваше. Бе преценила точно риска. Тези мъже бяха зверове, които се наслаждаваха на подобни ситуации.