Едва тогава осъзна, че не може да си поеме въздух, че дробовете и са били грубо и безкомпромисно изпразнени. На ръба на паниката, опита отново, но колкото и да се стараеше, в дробовете и не влизаше нито глътка въздух.
Светът пред очите и се олюля и замъгли. Са’дин танцуваше около нея, но не можеше да избяга. Ничи си помисли, че конят може неволно да я стъпче, но тялото и пак не се премести дори на милиметър. Накрая мъжете успяха да хванат коня и да го отведат встрани. Отвсякъде я наобиколиха хора, някои коленичиха край нея. Коляно в гърба я принуди да долепи лице до земята. Мощни ръце я сграбчиха за ръцете, за краката, за косата и я обездвижиха — излишно, защото тя и бездруго не можеше да мръдне.
Мъжете явно се притесняваха, че ако допуснат тя да се изправи на крака, ще съумее да използва силата си отново — все едно магьосниците можеха да правят магии само прави и губеха способностите си, ако бъдат приковани за земята. Е, за да използват силата си, хората като нея трябваше да са на себе си, да се контролират — тя не можеше да се похвали с това.
Обърнаха я по гръб. Ботуш във врата не и даваше да мръдне от земята. Всички оръжия наоколо бяха насочени към нея.
Тогава и хрумна ужасна мисъл… тъмни очи.
Магьосникът, когото току-що уби, имаше тъмни очи.
Кронос не бе тъмноок.
Кронос би трябвало да е със сини очи.
Мисълта и работеше едва-едва, трудно и бе да осъзнае и подреди случилото се. Нали уби първосвещеника. Не, не разбираше.
Освен, ако с тях пътува не само един брат.
Мъжете, които я държаха, се отдръпнаха.
В нея се втренчиха мрачни сини очи. Гледаше я мъж, облечен в дълга роба. С качулка, спусната ниско над очите. Първосвещеник.
— Е, магьоснице, успя да убиеш брат Байрон — верен поданик на Братството на ордена.
По тона му тя разбра, че мъжът все още не е дал воля на напиращия отвътре гняв.
Изпаднала в шок, Ничи все още не можеше да си поеме дъх. Болката в гърба и се разпространяваше на болезнени вълни по цялото и тяло. Запита се дали тежкият удар и бе строшил ребра. Дали гръбнакът и не е счупен. Май вече беше все едно.
— Позволи ми да ти се представя — рече червендалестия мъж, надвесен над нея. Отметна качулката си назад. — Казвам се брат Кронос. Ти вече си моя. Възаерявм да те накарам да заплатиш продължителна и болезнена цена за убийството на един добър човек, който само вършеше благородните дела на Създателя.
Двайсет и седма глава
НИЧИ ПРОСТО НЕ МОЖЕШЕ — не можеше! — да си поеме дъха, толкова необходим за съхраняването на живота в жилите и камо ли да каже нещо. Болезнената невъзможност да си поеме дъх я обвиваше в плътна пелена от паника, която и пречеше да мисли. Отчаяната нужда от въздух и невъзможността да го получи ставаше все по-ужасяваща с всяка изминала секунда.
Ничи не знаеше какво да прави.
Спомни си, че когато Ричард бе прострелян от стрелата, също не можеше да си поеме въздух. Спомни си как кожата му бе станала пепеливо сива, после бавно бе започнал да посинява. Тя толкова се страхуваше за него, като виждаше, че той не може да си поеме въздух. Сега същата участ сполетя и нея.
На лицето на Кронос грееше най-безрадостната и зловеща усмивка, която бе виждала през живота си, но това сякаш нямаше значение.
— Доста добро постижение… за една чародейка… да убие магьосник. Но като се замисли човек, ти сполучи чрез измама, което, в крайна сметка, не се брои за истинско постижение. Беше си просто най-обикновена и подла измама.
Той не знаеше. Ничи осъзна, че Кронос още не е разбрал коя е тя всъщност… какво е. Тя не беше обикновена чародейка.
Но за да бъде каквото и да било, трябваше да си поеме въздух.
Зрението и се стесни до тесен черен тунел, в другия край, на който беснееше лицето на магьосника Кронос. Напрегна всичките си сили, за да си поеме дъх. Сякаш тялото и бе забравило да диша.
Изненада се, че липсата на въздух причинява болезнена пулсация в ребрата и. Не би се досетила, че може да се случи точно това. Въпреки отслабващите си, отчаяни опити да си поеме дъх, той, жизненоважният дъх, просто не се вливаше в дробовете и. Оставаше и само да предполага, че онзи, който и бе нанесъл съкрушителния удар в гърба, е успял да я рани сериозно. И тя никога повече нямаше да може да диша.
В следващия момент Кронос стисна зъби и сграбчи гърдите и в смазваща, отровна хватка, подплатена от шипове, напоени с отровна магия, предвидени да и причинят неимоверно страдание.
Внезапната остра болка я принуди да си поеме дъх, без изобщо да осъзнава, че го прави.
Въздухът, който дробовете и всмукаха, и се стори горещ и пълен с живот. Без да се замисля, тя инстинктивно насочи Хана си към източника на пронизващата болка.