Уверен в способностите си и в изградените около себе си щитове, той видя какво се кани да направи тя и изригна в нов пристъп на ярост.
— Как се осмеляваш да заплашваш…
Тя изстреля към него мощна мълния, сплетена от Субстрактивна и Адитивна магия, която премина през защитите на магьосника като светкавица през хартия и проби дупка с големината на пъпеш точно в средата на гръдния му кош.
Кронос внезапно се облещи. Устата му зяпна в ням ужас в мига, когато мисълта му регистрира невъзвратимото.
През дупката Ничи съзря небето. Почти веднага вътрешното налягане оказа натиск върху околните органи, които изригнаха през дупката, докато безжизненото тяло на магьосника се свличаше на земята.
Човекът нямаше как да знае, че силата му не може да се сравнява с нейната. Неговите способности бяха ограничени в рамките на Адитивната магия. Щитовете му бяха почти безполезни срещу Субстрактивната магия.
Войниците около нея вече бяха вдигнали оръжията си. Стрелците долепиха лъковете до бузите си. Ръце, стиснали копия, се засилиха назад, остриетата на мечове и ятагани се прицелиха в нея.
Без нито миг почивка, Ничи избълва мощен ураган от магическа сила, който помете палатките и хората околовръст и не остави на хълма жива душа. Унищожителното сътресение набра шеметна скорост и вълните му пометоха всичко по пътя си, превръщайки телата в една обща пихтия. Земята подгизна от внезапно разлялата се кръв.
Жегата, нагнетена в мощния удар, бе толкова силна, че близките дървета се подпалиха. Дрехите на мъжете, които се втурнаха да неутрализират заплахата, също пламнаха. Тези, които бяха по-близо, изгоряха като факли. А намиращите се в непосредствена близост до Ничи бяха взривени на парчета. С отдалечаването от епицентъра силата и отслабваше, така че войниците в периферията само бяха повалени на земята.
Подобно мощно усилие бе малко рисковано, понеже изтощаваше силите и почти напълно. Но в случая имаше желания ефект. В един-единствен миг ситуацията се промени — примитивите от армията на Ордена, които обикаляха като озверели хищници около пленената жена, се превърнаха в подплашени и паникьосани момчета.
От страх да не изгуби контрола над ситуацията Ничи нагорещи до пръсване стволовете на дърветата, които бяха разположени покрай брега на потока зад мъжете. По този начин тя използва малко сила, която обаче щеше да даде добър резултат. Нагорещената смола запуши почти веднага и огромните дървета се пропукаха с трясък. Сред тълпата заваля дъжд от отломки и клони, които помитаха войниците на цели групи.
Ничи изпрати вълна от течен огън, който бързо заля лагера и създаде масова паника, подпали мъже, коне и оборудване, навсякъде се виждаха огромни бушуващи пламъци. Крясъците на хора и животни се сляха в един общ, продължителен, покъртителен вик. Замириса на мазен пушек, изгоряла коса и плът.
Сега вече никой не тръгна да я напада. В кратката пауза Ничи с мъка се надигна от подгизналата от кръв земя. Запрепъва се през труповете. Са’дин изскочи от гъстата мъгла и я бутна с муцуна по лицето, сякаш, за да и помогне да се закрепи на краката си. Тя преметна ръка през врата му, щастлива, че бе успяла да насочи силата си така, че да не загине жребеца.
Накрая успя да стисне поводите и с тежко сумтене да се качи на седлото, преди вражеските войници да успеят да ги погнат с копията си, да посегнат с мечовете си или да изпратят след тях стрелите си. Завъртя Са’дин, като не преставаше да хвърля около тях врящи огнени топки, за да отблъсва атаките на оцелелите, които бързо идваха на себе си. Лизнати от огъня и, мъжете се стоварваха на земята с неистови писъци и започваха да се мятат бясно, поваляха другарите си, палатките, подпалваха всичко, което попадне на пътя им.
Един от мъжете на огромните бойни коне, които я бяха придружили до лагера, внезапно разцепи мъглата. Войникът вдигна меча си във въздуха и нададе боен вик. Преди Ничи да успее да реагира, Са’дин изпадна в дива ярост и се нахвърли върху огромния кон, отхапвайки едното му ухо. Раненото животно изцвили от болка и ужас, завъртя се на място и предните му крака се подкосиха. Ездачът политна напред и се прекатури презглава, като падна върху горящите тела на свои другари.
Ничи посрещна група нападатели, като хвърли насреща им магическа мрежа — обви ги един по един, като на всеки отделяше по частица от секундата, която обаче бе достатъчна, за да спре сърцето му. Свличаха се към земята, притиснали гърдите си с ръце. В известен смисъл за околните бе по-плашещо да видят как другарите им изохкват и падат, повалени от незнайна сила, отколкото да бъдат покосени със стандартни средства. От гледната точка на Ничи този подход бе достатъчно ефективен и изискваше по-малко усилия от нейна страна. Макар също да изискваше специфични умения, спирането на сърцето бе по-лесно от разпръсването на огън или светкавици. При толкова многобройни врагове, които я нападаха от всички страни, тя бе наясно, че ще има нужда от цялата си сила, ако иска да има някаква надежда да напусне жива лагера.