С приближаването до града Ничи най-сетне се реши на допълнителното усилие и се опита да промуши ръката си в ръкава на роклята. Като стискаше юздите с една ръка, наведена напред към гривата на коня, тя най-сетне успя да закопчае криво-ляво копчетата си. Усмихна се на малката си победа.
Първите схлупени къщички профучаха покрай нея. Макар да имаше пряк път, който би я отвел в града по-бързо, Ничи остана на главния, по-заобиколен. С влизането си в Алтур’Ранг пътят се разширяваше в булевард — основната градска артерия в посока изток-запад. Постепенно сградите се сближаваха една до друга и ставаха по-високи. Тук-там покрай булеварда растяха дървета. По кората им се виждаха разпльоснатите, празни обвивки на излюпилите се вече цикади. В главата на Ничи нахлу скъпият спомен за един навес, за топлината на тялото на Ричард.
От устата на Са’дин излизаше пяна, явно вече бе на ръба на силите си, макар да не показваше никакви признаци на забавяне. Дори се наложи тя леко да му дръпне юздите, за да позволи на кавалерията да я приближи. Щом хищникът започне да настига плячката си, не забелязва нищо друго около себе си. Инстинктът за преследване у войниците и у вълците бе еднакво силен. Ничи се постара да разпали апетита им още повече, като се приведе на една страна, за да я помислят за омаломощена или ранена.
Препускайки по средата на булеварда, сподиряна от дълга опашка прахоляк, тя започна да разпознава сградите. В главата и се бе запечатало разположението на прозорците. Видя бледо жълтеникава сграда вляво и червени кепенци вдясно, които познаваше. В сенките, погълнали тясна уличка точно зад редица притиснати една в друга сгради, които тя знаеше, че са къщи за живеене, защото пред тях се вееше пране, забеляза спотаени в очакване мъже. Бяха въоръжени с лъкове. Ничи знаеше, че е съвсем близо.
Изведнъж пред нея изникна триетажната тухлена сграда. В сумрака тя едва я позна. Шиповете, заредени на пътя, бяха покрити с тънък слой пръст, за да не ги видят войниците. Докато прелиташе покрай къщата, мярна зад ъгъла мъже, застанали в готовност да вдигнат оградата веднага, щом тя отмине.
— Пропуснете поне половината! — изкрещя тя достатъчно силно, за да я чуят те, но не толкова, че да привлече вниманието на преследвачите си.
Видя как единият и отвърна с кимване. Надяваше се да са я разбрали. Ако дръпнеха шиповете пред първите редици на кавалерията, преграждайки пътя им, щяха да успеят да обстрелят само тях, а кавалеристите по-назад щяха да се измъкнат без нараняване и щяха да имат време да се прегрупират. И тогава шансът да разцепят вражеските сили щеше да е загубен. За Ничи бе важно защитниците да пропуснат през бариерата с шиповете по-голямата част от отряда.
Тя се обърна и видя как едрите мъжаги с извадени мечове прелитат покрай тухлената сграда. Повечето минаха безпрепятствено покрай сградата, но в един момент се чу страхотен трясък, оградата с шиповете се вдигна и част от конниците се набучиха върху остриетата. Задните коне не успяха да спрат навреме и връхлетяха върху пронизаните животни отпред. Ездачите изкрещяха от болка и ужас.
В следващия миг върху тях се изсипа дъжд от стрели, изстреляни от прозорците на сградата. Така кавалеристите не успяха да дадат знак на напиращите отзад конници и да ги спрат. Атаката на стрелите дойде от няколко посоки. Повечето мъже инстинктивно вдигнаха ръце да защитят лицата си, за да осъзнаят в същия миг, че биха си помогнали повече, ако бяха използвали времето да се скрият зад щитовете си.
Докато и последните кавалеристи връхлитаха върху неочакваната блокада, Ничи стигна до разклона по-надолу и зави надясно. Преследвачите от първите редици бяха по петите и и завиха след нея.
— Изчакайте да минат половината! — извика тя на скритите зад ъгъла мъже, които дебнеха, готови за следващата блокада.
След малко се чу познатият трясък, животни и хора завиха от болка и ужас, най-неочаквано пронизани или разчекнати от острите колове. Ездачите не успяваха да се задържат на седлата. Иззад сградата изскочиха мъже, въоръжени с копия, и пронизаха вражеските войници, без-изобщо да им дадат време да се окопитят, да станат на крака и да отвърнат на удара. След като приключиха атаката си, мъжете заграбиха от повалените войници брадви, мечове и бухалки, за да ги използват срещу Императорския орден.
Оцелелите кавалеристи, изиграни за втори път, не възнамеряваха да бъдат вкарани в този сценарий за трети път и препуснаха с всички сили след Ничи, някои се отклониха по улицата вляво. Други избраха тесния път вдясно.