Тези, които останаха зад нея, нямаха време изобщо да помислят какво ще правят оттук насетне, когато Ничи освободи третата бариера от железни шипове. Конете, които препускаха на броени метри зад нея, връхлетяха върху острите колове. Тя чу зад себе си неописуемо ужасния трясък от стоварването на огромните туловища на забързаните коне върху предните редици животни, които вече се бяха блъснали в шиповете. Претърпели пълен разгром, кавалеристите нададоха нечовешки писъци. Почти в същия момент ездачите, които бяха избрали да заобиколят отляво или отдясно, се озоваха в очакващите ги там железни капани. Врагът бе заклещен в тесен пролом без изход, само че не от скали, а от тухли и желязо.
Сблъсъкът на конете, препускащи в устремен галоп, с хаотичната камара хора и животни, която блокираше главния път, бе ужасяващ. Плът се блъскаше в плът, чупеха се кости. Конете пищяха от болка. Сблъсъкът бе толкова мощен, че пропука стената с шиповете и през теснината изригна кървава пихтия от трупове. Огромни бойни коне, някои с брони по главите, други — не, се изляха през процепа и започнаха да се хлъзгат върху кръвта на посечени други животни.
От съседните улички заприиждаха въоръжени с копия мъже, които с неистови усилия се опитаха да запълнят внезапно появилата се дупка в барикадата. Конете, вече изпаднали в шок от кръвопролитието и потресаващото унищожение на толкова много техни събратя, останаха втрещени от връхлитащите насреща им многобройни редици мъже, които надаваха бойни крясъци и мятаха остри копия. Животните започнаха да се гърчат в ужасяващи, отчаяни писъци и падаха, безмилостно промушени. Падналите коне възпрепятстваха прииждащите отзад нови редици кавалеристи. Вечерта бе огласена от палитра от звуци, кой от кой по-покъртителни и безнадеждни.
Ничи се съмняваше, че войските на Императорския орден биха предприели подобно нападение над Алтур’Ранг и биха действали по този начин, ако не бяха подмамени с хитрост. Коне като тези имаха друго предназначение. Те не бяха предвидени за маневри из тесни пространства и така полето за действие на ездачите им се ограничаваше значително. И за да се усложнят нещата още повече, защитниците се бяха постарали да си осигурят достатъчно скривалища, от които да изненадват внезапно натрапниците и да осуетяват ефективността на атаката им. Поначало кавалерията вероятно бе имала за цел да смаже всяка организирана съпротива от страна на местното население, излязло да посрещне враговете, преди да са стигнали града. Войниците на Ордена щяха да се справят чудесно с тази задача, да покосят всеки, който се опита да избяга, а накрая да нахлуят победоносно в града. Ако командирите бяха получили възможност да вземат контрола над ситуацията в свои ръце, едва ли биха допуснали подобна дивашка атака из улиците на града. Ничи, естествено, бе наясно с всичко това, когато тръгна да разбунва гнездото на стършелите.
Грубата грешка на кавалерията ставаше съвсем явна и доста болезнена. Враговете биваха посичани поголовно и безкомпромисно. Потресаващата гледка на камарите трупове на хора и животни чак изглеждаше нереална. Вонята на кръв бе задушаваща.
Ничи забеляза групичка вражески войници да прави опит да избяга, като завие по странична уличка. Тя мигновено призова своя Хан и като съсредоточи силата си в мощна концентрирана мълния, я изпрати срещу водача на групичката. Предните крака на животното се подгънаха, а конете, които препускаха зад него, връхлетяха отгоре му и понеже нямаха никакво време да реагират, повечето останаха на земята с изпочупени крайници. Само последните коне в групата успяха да избегнат препятствието, създадено от другарите им, и да го заобиколят. Ничи видя как част от вражеските войници приближават края на уличката и са на една крачка от спасението си.
Зави рязко, за да се опита да изпревари конниците и да предотврати бягството им. Тъкмо заобикаляше последната сграда, когато попадна на неколцина войници, успели да избегнат острите копия на местните хора. Ничи изпрати насреща им съскащо огнено кълбо, което се заби насред улицата и изригна в пламъци между конете. Уплашени и обгорени, конете се вдигнаха на задните си крака и свалиха ездачите от седлата.
Ничи се спусна между сгушените една в друга сгради, за да се озове в гръб на централния капан, където бяха впримчени огромен брой вражески войници. Местното население вече се бе ориентирало и битката кипеше с пълна сила. Поне един път кавалеристите на Ордена да бъдат по-малко от противниците си, дезориентирани и уплашени, в невъзможност да избегнат кървавата атака. Мъжете, които се бореха за свободата си, имаха сериозен мотив и се биеха с хъс, какъвто враговете им не бяха очаквали да срещнат.