Вече мръкваше, но Ничи успя да мерне Виктор, който стоварваше удар след удар с тежкия си боздуган върху всеки вражески войник, попаднал пред погледа му. Тя насочи Са’дин нататък.
— Виктор!
Той я изгледа с кръвнишки поглед.
— Какво! — успя да надвика врявата на битката, от стоманените остриета на оръжието му капеше кръв.
Ничи приближи коня си още повече.
— Зад кавалерията идват пехотинци. Те ще бъдат истинското изпитание. Не бива да допускаме да се разколебаят и да се откажат да атакуват сега. За всеки случай смятам да им подам апетитна примамка, на която да нямат сили да устоят и да хукнат да преследват в града.
— Добре — усмихна се мрачно Виктор. — Ще ги чакаме. Нахлуеше ли армията в Алтур’Ранг, нямаше да имат друг избор, освен да се разпръснат. Щяха да се разпределят по уличките. След това защитниците щяха да се погрижат да разцепят и тези вече разделени отряди. За всяка група вражески войници щеше да се погрижи отряд стрелци или копиеносци, както и неизброимо количество специално приготвени капани.
Алтур’Ранг бе огромен град. С падането на нощта мнозина от нападателите щяха да загубят ориентация и да се изгубят. Поради лабиринта от малки улички те нямаше да могат да вървят вкупом и да организират стройна атака. Нямаше да им се позволи да вървят накъдето и както пожелаят и да нападат безпомощни люде. Щяха да бъдат преследвани и гонени. И така отрядите им щяха да губят числеността си, едно поради непрекъснатите нападения на местните, друго, защото войниците щяха да се пръснат из уличките в търсене на повече сигурност. А Ничи се бе погрижила да не намерят такова място.
— Цялата си в кръв — подвикна след нея Виктор. — Добре ли си?
— Нещо се разсеях и паднах от коня. Но съм добре. Всичко трябва да приключи тази нощ — напомни му тя.
— Бързаш да настигнеш Ричард, а?
Тя се усмихна, но не му отговори.
— По-добре да вървя да разбуня гнездото на стършелите. Ще ги принудя да ме следват по петите.
— Ще сме готови — кимна той.
Забелязала трима вражески войника в далечината, които се опитваха да избягат без конете си, Ничи спря и хвърли по тясната лъкатушеща уличка мъждукащо заклинание. Чуха се три последователни удара, изпращяха кокали и войниците един по един се строполиха на земята.
— А, и, Виктор, има още нещо — обърна се тя към ковача.
— Слушам те.
— Никой не бива да се измъкне жив. Никой!
Той я изгледа за миг.
— Ясно. Айшак ще те чака. Гледай да докараш стършелите възможно най-бързо.
— Ще ги доведа…
Не успя да довърши изречението си, прекъсната от изригването на мощна огнена вълна от изток. Знаеше, че това би могло да означава само едно.
Виктор изруга и като се покачи на огромното безжизнено туловище на един боен кон, изпружи врат към плътната пелена от дим, която се извиси към тъмнеещото небе.
— Не си успяла да убиеш Кронос ли? — изгледа той подозрително Ничи.
— Кронос е мъртъв — изръмжа тя през зъби, — както и още един магьосник. Но явно разполагат с още. Както изглежда, добре са се подготвили. — Ничи насочи Са’дин в посоката, откъдето се надигнаха болезнени крясъци. — Само дето не са предвидили срещата си с Господарката на смъртта.
Двадесет и девета глава
— КАК МИСЛИШ, какво ли означава това? — попита Бердин.
Вирна подири сините очи на Морещицата.
— Ан не ми каза.
В библиотеката цареше мъртвешка тишина, нарушавана само от мекото свистене на газените лампи. При всичките тези дълги пътеки между тъмните орехови маси и многото етажерки лампите и свещите не успяваха да осветят достатъчно просторното помещение. Ако Вирна се бе погрижила да запали всичките лампи с отражатели по стените и в края на етажерките, щеше да стане значително по-светло, но тя прецени, че за работата, която ги бе довела тук, не е нужно да го прави.
Може би до известна степен се притесняваше, че ако запалят твърде много лампи и извадят твърде много древни томове, ще навлязат прекалено грубо в територията на този храм и ще събудят духовете на всички Господари Рал, които витаят наоколо.
Дълбоките ниши на тавана бяха разсечени от тежки греди. Масивните колони, които поддържаха тези тежки греди, бяха украсени богато с позлатени листа и увивни растения. Самите греди бяха изрисувани със странни, но красиви символи в ярки цветове. Подът беше застлан с луксозни килими, изтъкани на сложни фигури с меки цветове.
И навсякъде — по продължение на стените, затворени в шкафове със стъклени витрини, на самостоятелни етажерки, подредени в безкрайни редици — имаше книги, хиляди томове книги. Кожените им корици, повечето в тъмни цветове с поне едно златно или сребърно листенце на гръбчето, придаваха на мястото уникална физиономия и атмосфера. Вирна рядко бе виждала толкова огромна и величествена библиотека. Подземията в Двореца на пророците, където бе прекарала доста време в учене, също разполагаха с хиляди книги, но там бе подходено значително по-практично — всичко бе устроено само и единствено с оглед на осигуряването на достатъчно място за книгите и кътчета, където те да бъдат четени. Докато тук обстановката внушаваше преклонение пред книгите и носеното от тях послание.