Познанието бе сила и с течение на вековете всеки господар Рал на свой ред бе държал тази сила в ръцете си.
Единственият проблем с такова огромно количество информация беше как да си избереш конкретна тема или дори как да разбереш, че еди-кое си може да бъде намерено сред цялото това море от книги.
Разбира се, някога, в далечното минало бяха съществували преписвачи и книжовници, които, освен задължението си да правят преписи на важни произведения, се грижеха и за библиотеките и отговаряха за различни отдели. И тогава господарят просто можеше да зададе няколко насочващи въпроса, като стесни полето на търсене, и съответният книжовник, отговорен за тази област, отиваше точно там, където трябва. Днес, когато такъв тип книжовници не съществуваха, безценната информация, съдържаща се в безбройните томове, се намираше доста по-трудно. В известен смисъл многообразието и количеството се превръщаха в пречка — както за войника, въоръжен прекалено тежко, оръжията стават бреме.
Книгите, събрани в тази библиотека, представляваха почти невъобразим обем от произведения, създадени от безброй учени и цяла гвардия-пророци. Кратка разходка по пътеките между етажерките им показа, че тук има книги по история, география, политика, естествена история, както и пророчески книги, за които Вирна никога не беше чувала. Човек може да прекара един цял живот тук, а Бердин беше казала, че в Народния дворец има много такива библиотеки — от достъпни за почти всеки, до такива, в които можеше да влиза единствен Господарят Рал, с изключение, вероятно, на най-доверените му приближени. Библиотеката, в която се намираха, беше от втория вид.
Бердин спомена, че тъй като знае високо Д’харански, Мрачният Рал понякога я водел в най-тайните си библиотеки, за да иска мнението и за превода на конкретни неясни пасажи от древни текстове. В резултат на това Бердин бе в уникалното положение да знае поне отчасти местоположението на потенциално опасното познание, складирано в двореца.
Но не всяко пророчество бе еднакво притеснително. Доста текстове се оказваха случайни и напълно безобидни. Това, което повечето хора не осъзнаваха, бе, че голяма част от пророческото пространство биваше заемана от най-обикновени клюкарски подробности.
Но, разбира се, не всички пророчества бяха добронамерени и лекомислени. Имаше и такива, които уж безобидно се промушваха между пикантните подробности на ежедневието, за да наберат скорост, да се развият в сложни схеми и накрая, когато най-малко очакваш, от страниците изскачаха мрачни писания, които се вкопчваха безмилостно в душата ти.
Макар да имаше томове, които бяха безобидни от първата до последната страница, съществуваха и такива, които криеха безброй опасности за всяко нетренирано око. А конкретно в тази библиотека се съхраняваха някои от най-опасните пророчески книги, които Вирна познаваше. Книги, които в Двореца на пророците бяха считани за толкова неуловими, че не ги държаха в главната библиотека, а в малки, строго охранявани подземия, до които имаха достъп само шепа от обитателите на двореца. Вероятно именно наличието на тези книги бе причината за ограничението на достъпа в тази библиотека до един-единствен посетител — Господаря Рал. Вирна силно се съмняваше, че охраната би я пуснала, ако не бе дошла в компанията на Морещица.
Вирна с удоволствие би прекарала повечко време в приятната и уютна зала, разглеждайки в захлас книги, които никога в живота си не бе виждала. За жалост не можеше да си позволи лукса да пилее излишно време. Запита се дали Ричард изобщо е виждал онова, което вече му принадлежеше в качеството му на Господаря Рал.
Бердин забоде пръст в празната страница на „Глендхилова книга за теорията на отклоненията“.
— Казвам ти, Прелате, изучавала съм тази книга с Господаря Рал в Магьосническата кула в Ейдиндрил.
— Да, вече ми го каза.
Вирна, меко казано, остана заинтригувана от факта, че Ричард е запознат с „Глендхиловата книга за теорията на отклоненията“. Неговото лошо отношение към пророчествата отчасти се дължеше на факта, че не обичаше загадките и каламбурите — всъщност направо ги мразеше. От друга страна, тя бе убедена, че враждебното му отношение към пророчествата се дължи и на вродената му вяра в свободната воля на човека, на убеждението му, че самият човек, а не пръстът на съдбата, чертае пътя на живота си.