Подобни недоразумения в тълкуването на дадени пророчества неведнъж са предизвиквали война. Умирали са хора, защото до необучени уши са достигали словата на пророчества. Точно затова пророческите книги се съхраняваха в тайни строго охранявани подземия в Двореца на пророците.
— Тези пророчески книги не се съхраняват в подземия.
Вирна изгледа Морещицата изпод вежди и се надвеси над нея.
— А може би е трябвало.
— Да разбирам ли, че според теб греша в тълкуването на това пророчество?
Вирна отново въздъхна.
— В този случай е невъзможно да се разграничи вярното от погрешното. Пророчеството е непълно, така че не можем дори да започнем да го тълкуваме. Разполагаме само с неговото начало, след което следват доста празни страници.
— Е, и?
— Ами възможно е да си права, че се отнася за Ричард и че хората ще се усъмнят в оценките му и ще изгубят доверие в него. Но може би в липсващия текст се казва, че на другия ден ще се случи друго събитие, което ще възвърне доверието им и те ще го славят и почитат повече от всякога. Едно пророчество може не само да се разклони, тоест да бъде построено като изречение от типа „или-или“, а би могло да означава различни неща.
— Не разбирам как би могло да означава различни неща. И как е възможно в този липсващ текст да се случи нещо, което да промени мнението на хората?
Вирна сви рамене и огледа просторната, слабо осветена библиотека в търсене на подходящ пример.
— Ами, да речем, че хората са преценили, че стратегията на Ричард за конкретна битка е лудост. Офицерите примерно решават, че не бива да се действа така. Това би могло да е отразено в пророчеството като загуба на доверие във водача. Но, да речем, въпреки неодобрението на офицерите Ричард настоява на своето и въпреки съмненията им и изгубеното доверие войниците все пак изпълняват волята му и извоюват победа, за каквато не са и мечтали. Вярата им в Ричард като техен водач ще се възвърне и те вероятно ще го ценят и уважават повече от всякога.
Но ако решим да действаме според предписанията на пророчеството, без да разбираме истинския му смисъл, действията ни биха могли да влязат в противоречие с останалата част от събитието, което би се случило естествено и би създало впечатлението, че пророчеството се е изпълнило, но всъщност истинските и предречени събития да бъдат заобиколени от глупаво предизвикани погрешни тълкувания на истинското пророчество.
— Май звучи логично — отрони Бердин, която през цялото време не откъсваше поглед от Вирна.
— Сега разбираш ли защо пророчествата са толкова объркващи дори за тези от нас, които са обучени да ги тълкуват? И за да усложним допълнително нещата, без да разполагаме с цялото пророчество, не можем да се осмелим дори да започнем да вникваме в него или да му приписваме някаква значимост. Ако човек иска да започне да тълкува дадено пророчество, е задължително да разполага с целия му текст. Без него пророчеството все едно е сляпо. Това е една от причините да ми се струва толкова притеснително.
— Една от причините ли? — Бердин я погледна пак, стиснала плитката си в ръка. — А другата причина?
— Само по себе си е достатъчно неприятно, че един текст, който е бил тук, вече го няма. Но причината за подобно безпрецедентно събитие — изчезването на пророчески текст — е ужасно тревожна.
— Стори ми се, че току-що спомена, че по отношение на пророчествата не бива да правим прибързани заключения.
Вирна се прокашля, имаше чувството, че един от мечите капани току-що е щракнал върху крака и.
— Е, това е вярно, но е очевидно, че нещо става.
Бердин скръсти ръце, замислена над проблема.
— Според теб какво става?
— Не смея дори да гадая — поклати глава Вирна. Доколкото знам, подобно нещо не се е случвало никога преди. Нямам представа защо се случва точно сега.
— Но смяташ, че е проблем, който засяга Господаря Рал. Вирна я изгледа косо.
— Фактът, че голяма част от пророчествата са свързани с него, прави невъзможно елиминирането на това заключение. Ричард е човек, около когото винаги избухват проблеми. И той е в центъра им.
— Поради което се нуждае от нас — отвърна Бердин с тон, от който личеше, че този факт ни най-малко не и се нрави.
— Никога не съм твърдяла обратното.
Бердин се отпусна, макар и едва забележимо, и метна плитката си през рамото.
— Вярно е, не си.
— Ан го търси. Да се надяваме, че ще го открие, при това скоро. Нуждаем се от него, за да ни поведе в предстоящата битка.
Докато Вирна говореше, Бердин разсеяно извади една книга от близкия остъклен шкаф и я запрелиства.