— Да разбирам ли, че войските ни, които са се насочили на юг, са близо до двореца?
— Не. Все още са доста далече на север. Ако няма конкретна необходимост, няма смисъл да пришпорваме армия с тези размери да се придвижва бързо. Разстоянието, което трябва да изминем, е доста по-кратко от това, което стои пред Джаганг. А императорът придвижва своите войски доста бавно. Затова преценихме, че ще е по-добре да се погрижим войниците ни да са здрави и силни, а не да ги изтощаваме със скоростен дълъг поход на юг. Двете с Бердин избързахме, понеже се налага спешно да разгледам някои книги в двореца… Касае се за въпроси, свързани с магия. И понеже така или иначе съм тук, ми се стори удачно да проверя как стоят нещата и в Градината на живота, за да сме сигурни, че всичко е наред.
Генералът въздъхна и забарабани с пръсти по широкия си кожен колан.
— Ще ми се да ви помогна, Прелате, но имам заповедите на трима магьосници да не пускам абсолютно никого вътре. Бяха доста категорични — никой, дори градинарите, не бива да стъпва вътре.
— Кои са тези трима магьосници?
— Първият магьосник Зорандер, после лично Господарят Рал и накрая магьосник Натан Рал.
Натан. Трябваше да се досети, че той ще се опита да се направи на важна клечка в двореца, несъмнено изигравайки драматично ролята си на роден с дарбата Рал, праотец на Ричард. Вирна се запита какви ли още каши е успял да забърка Пророкът, докато е бил в двореца.
— Господин генерал, аз съм Сестра, Прелат на Сестрите на светлината. Двамата с вас сме от една и съща страна на барикадата.
— Сестра — подхвана Тримак, като я погледна с укор. — Вече бяхме посетени от една Сестра. Преди известно време. Нали си спомняте, момчета? — Огледа мрачните лица около себе си, после пак втренчи поглед във Вирна. — С чуплива кестенява коса до раменете, горе-долу с вашия ръст, Прелате. Липсваше и кутрето на дясната ръка. Може би се сещате? Предполагам, че е била от вашите Сестри.
— Сестра Одет — кимна Вирна. — Господарят Рал ми разказа какви проблеми ви е създала. Но тя, така да се каже, беше от падналите Сестри.
— Да ви кажа честно, не ме вълнува много от коя страна на милостта на Създателя е служила в деня, когато ни посети. Знам само, че за да се добере до Градината на живота, изби около триста души. Триста! А на излизане помете още стотина. И ние не можахме да и попречим по никакъв начин. — На фона на пламналото му лице белезите му изглеждаха още по-белезникави. — Имате ли представа какво е да гледаш как хора издъхват пред очите ти и да не можеш да направиш абсолютно нищо? Знаете ли какво е не само да си отговорен за техния живот, а и да си наясно, че дългът ти повелява да не допускаш тази жена в двореца… И въпреки всичко да не можеш да направиш нищо, за да елиминираш заплахата?
Вирна не издържа на разпаления поглед на мъжа и сведе глава.
— Съжалявам, генерале. Но тя беше от враговете на Господаря Рал. Аз не съм. Аз съм на вашата страна. Моята цел е да попреча на тези като нея.
— Може и така да е, но заповедите, които получих от Зед и лично от Господаря Рал — след като уби тази зла вещица, — бяха никой друг да не бъде допуснат тук. Никой. Дори собствената ми майка да бяхте, нямаше да ви пусна да припарите вътре.
Нещо не и се връзваше.
— Щом Сестра Одет е успяла да влезе вътре, а вие и хората ви не сте могли да я спрете — тя повдигна вежда, — тогава защо си мислите, че ще можете да попречите на мен?
— Не ми се иска да стигаме до там, но ако се наложи, този път си имаме начин да изпълним заповедта. Вече не сме безпомощни.
— Какво имате предвид?
Генералът извади от колана си черна ръкавица и си я сложи, като подръпна пръстите и, за да я намести по-добре на ръката си. С палеца и показалеца си внимателно взе една стрела с червени пера от колчана на войника до него. Онзи вече бе заредил в арбалета си друга такава стрела, в колчана му оставаха още четири.
Генерал Тримак внимателно поднесе стрелата с остро като бръснач острие пред погледа на Вирна.
— Този връх е обработен не само със стомана. В него е вложена сила, способна да поразява хора, родени с дарбата.
— Продължавам да не разбирам какво ми говорите.
— На върха на стрелите има магия, която прониква през всеки щит, създаден посредством магия.
Вирна протегна ръка и с един пръст леко докосна стрелата. Мигновено я прониза болка, която пропълзя по цялата и ръка, преди да успее да се дръпне. Въпреки че дарбата и бе доста отслабнала на територията на двореца, с лекота долови мощната магическа мрежа, изградена около смъртоносното връхче на стрелата. Това наистина бе могъщо оръжие. Дори да бяха в най-добра форма, родените с дарбата щяха да се сблъскат със сериозни проблеми, ако бъдат обстрелвани от тези стрели.