Той прехапа долната си устна, обмисляйки предложението и.
— Ще има мъже пред вас, зад вас и от двете ви страни. Стрелите им ще са насочени към вас, пръстите им ще са на спусъка на арбалетите. Можете да надзърнете между тях през прага и да огледате Градината на живота, но нямате право да прекрачвате прага. Сторите ли го, ще заплатите с живота си.
На Вирна не и беше нужно да се приближава до кутиите, за да ги докосне и огледа. Всъщност изобщо не държеше да го прави. Единственото, което искаше, бе да се увери, че никой друг не ги е докосвал. В същото време не се чувстваше много комфортно при мисълта, че срещу нея ще са насочени всичките тези смъртоносни стрели и че от тяхното изстрелване ще я дели едно натискане на пръст. В крайна сметка идеята да провери дали с кутиите всичко е наред и хрумна допълнително — просто, защото и бездруго се намираше в двореца. Това не беше основната причината, довела я тук. Беше просто допълнителна задача, която би било добре да свърши.
— Договорихме се, генерале. Искам само да се уверя, че с кутиите всичко е наред, за да можем всички да спим по-спокойно.
— Аз и бездруго си спя спокойно.
Заобиколени от плътен обръч от войници, начело, на които вървеше лично генерал Тримак, двете жени бяха отведени по широк коридор от лъскав гранит. Покрай стените имаше шпалир от великолепни колони, всяка една истинско произведение на изкуството. Вирна виждаше в цялата тази красота директната намеса на Създателя, превърнал това място в олицетворение на великолепната градина, която представляваше светът на живите. Стъпките на толкова много хора отекваха надлъж и нашир из просторните коридори, които продължаваха да следват извивките на сложното заклинание, в самото сърце, на което се намираше Градината на живота. Накрая стигнаха до двойна позлатена врата, украсена с релефни изображения на хълмисти поля и китни гори.
— Зад тази врата се намира Градината на живота — обяви генералът с категорична сериозност в тона.
Докато войниците насочваха към нея заредените си арбалети, генералът се зае да отваря едното крило на великолепната порта. Войниците от едната страна на Вирна и отзад вече бяха готови, върховете на стрелите им сочеха право в главата и. Четиримата, които застанаха пред нея, вдигнаха оръжията си към сърцето и. Тя с облекчение отбеляза, че поне те не се целеха в лицето и. Цялата ситуация и се стори доста нелепа, но беше наясно, че гвардейците правят всичко това с гробовна сериозност, затова самата тя прие нещата по този начин.
Щом позлатената врата се отвори, Вирна, следвайки плътно ескорта си от професионални убийци, се приближи до прага, за да може да надзърне вътре. Наложи се да изпружи врат, дори внимателно подбутна настрани един от войниците, за да огледа по-добре огромната зала.
От недобре осветения коридор тя надзърна вътре и видя как облачното небе озарява помещението в целия му блясък през прозорци, изрязани във високия таван. С удивление установи, че Градината на живота, разположена в самото сърце на Народния дворец, изглеждаше точно като… тучна градина.
Доколкото успя да я разгледа, по периферията на помещението се виеха китни пътечки между цветни лехи. Земята бе осеяна с цветчета, някои, от които все още живи, опръскани в червено и жълто, но повечето отдавна изсъхнали и спаружени. Зад цветята растяха ниски дръвчета, а отвъд тях се намираше ниската каменна стена, по която пълзяха увивни растения. Тази стена ограждаше най-разнообразни храсти и декоративни растения, за които в момента никой не се грижеше, поради което бяха придобили доста окаян вид. Повечето бяха избуяли и разклонени и изпитваха належаща нужда от подрязване и оформяне. Други бяха нападнати от паразитни растения. Явно генерал Тримак не излъга, като и каза, че никой, дори градинарите, не са били допускани вътре.
В Двореца на пророците също имаха своя вътрешна градина, макар и не толкова внушителна. Специална напоителна система, свързана с контейнери на покрива, поддържаше влагата в нея. Вирна забеляза в един от ъглите подобни тръби, които явно отвеждаха събраната дъждовна вода до растенията и осигуряваха постоянно напояване. В противен случай всичко тук би изсъхнало и загинало за нула време.